Ремонт на 300-годишен мост взриви търновци
- Редактор: Звездомира Николова
- Коментари: 0
Грозен ремонт на 300-годишен каменен мост предизвика взрив от възмущение сред жителите на Велико Търново
Известният като Старият мост над река Белица, се намира в съседния град Дебелец, пише Монитор. Той бе сериозно засегнат при едно от наводненията преди няколко години и това наложи реставрация на носещите подпорни колони, парапетите и настилката. Реставрацията вече е извършена. Снимка на ремонтирания мост, публикувана в социалните мрежи обаче предизвика недоволството на търновци.
Според хората избраните съвременни материали обаче са изцяло несъвместими, като придават смешна и грозна форма на тристагодишното съоръжение. „Какви са тези плочки за баня, бе. Толкова ли няма камъни. Окепазихте стария мост. По-добре да го бяхте взривили и изравнили със земята”, възмущава се Ивайло Вълков.
„Кой беше този идиот на всичките дъги и арки да мацне този остър ъгъл и тези оранжеви плочки. Какво ги правите тези скали дето падат и задръстват пътища и магистрали. Раздробявайте ги, ползвайте ги, влагайте ги и творете изкуство, а не кич”, гневи се Ружка Братанова.
Според кмета на Велико Търново, Даниел Панов, в ремонта на стария мост няма нищо нередно. „Каменното съоръжение е на повече от три века и е възстановено с материали и по начин, който след патиниране на камъка запазва автентичността му”, пише Панов в профила си във фейсбук.
Старият мост в Дебелец е едно от най-старите подобни каменни съоръжения в региона.
Според едно от преданията той е построен от легендарния майстор строител Уста Колю Фичето. В действителност обаче мостът е на повече от три века. Той е построен около 1678 – 1679 г. като според историците е по-вероятно да е послужил на Фичето за модел при строежа на известния му мост над Янтра, край Бяла, Русенско. Това се потвърждава и от легендата, според която при започване строежа на моста, местният османски бей заплашил майстора, че ако мостът бъде съборен от придошлите води, ще заповяда на джелатите си да му отрежат главата. Мостът бил направен толкова здрав, че устоял на наводненията през 1790, 1883, 1858 и 1897 г. и на земетресенията от 1833, 1848, 1894 и 1913 г.
