Пенчо Милков: Продължавам да се боря за доверието на хората

1
Интервюто с кмета на Русе е по повод една година от встъпването му в длъжност
Интервюто с кмета на Русе е по повод една година от встъпването му в длъжност Снимка: в. "Бряг"

Кметът на Русе предпочита да се представя с може би най-кратката визитка от всички свои колеги – кметове на големите общини в България: „Пенчо Милков, на 42 г., от град Русе, юрист, адвокат и кмет от една година.“

Завършил право в Русенския университет, доктор по право. Политическата му кариера започва като общински съветник от групата на БСП, депутат, прекъсва депутатския си мандат, когато през ноември 2019 г. е избран за кмет на Русе.

Баща на трима сина.

Хоби: гребане. Препоръчал му го д-р Метев от Белодробната болница, където през лятото Милков прекара 23 дни тежко заболяване от коронавирус. Оттогава тренира по час и половина един път седмично при треньора Евгени Недев, който се оказал…член на ГЕРБ.

По повод една година от началото на мандата на кмета Пенчо Милков с него разговаря Маргарита ТРИФОНОВА

Интервюто е публикувано във в."Бряг"

-Каква беше тази първа година като кмет на Община Русе за Вас?

-Годината беше незабравима. И до голяма степен ми даде възможност да повярвам, че всичко, за което мечтаех и за което говорех пред хората, може да се реализира. Тази година показа, че и при неочаквани трудности, свързани с пандемията, кризи в държавата, в крайна сметка ние се развиваме и правим много нови неща.

- Кога за пръв път Ви мина през ума, че можете да бъдете кмет?

- Когато бях общински съветник. Не съм си го поставял за цел, но тогава за първи път започнах да се замислям как бих постъпил аз в същата ситуация. Не съм искал да се занимавам активно с политика. Болката ми за държавата и чувството ми за отговорност ме отведе в Народното събрание. Имах голяма дилема дали да изоставя работата си, семейството в Русе и да се занимавам с това. Пак чувството за отговорност ме доведе и в кабинета на кмета на град Русе. Вътрешните съмнения и борби ми отнеха поне една година – дали аз съм човекът, дали мога да кажа на хората: повярвайте ми! Дали имам енергията, познанията, дали ще се справя с всички нови и неочаквани ситуации? Защото повече от ясно е, че животът всеки ден ни поднася нови ситуации и предизвикателства. Ето, ковидът дойде, хората излязоха по площадите. Кой го е очаквал това нещо, когато бяха изборите миналата година…

- Пред какви предизвикателства се изправихте още в началото?

- Предизвикателствата са много, но мисля, че ние водим Русе през тях по най-добрия начин. Общината не е пострадала от това, че кметът е от различна политическа партия от тази на правителството. Хората ги плашеха, че щели да ни спрат финансирането, че ще стане апокалипсис. Нищо такова не се случва. Виждате: кея завършихме, Пантеона завършихме, започнахме ремонта на булевард „Трети март“, Сарайския мост. Току-що спечелихме проекти за 7 млн лева за нови сгради за образованието, реализирахме всички започнати проекти, започнати преди мен - за 52 млн лева. Моята цел е в града да се работи по нов начин, но да не се отрича постигнатото до тук. Наложил съм различни от досегашните принципи на работа в общината. В общинската администрация и в общинските предприятия има тон на уважение към хората, спокойствие, без политическо противопоставяне. Напротив - много хора, които са от други политически партии, ръководители на ведомства, биха потвърдили, че Общината се грижи за всички по равно.

- И пред Вас като кмет излезе на преден план проблемът с въздуха на Русе…

- Още като депутат осъзнах, че въпросът, който е много важен и за целия град, и за всеки русенец по отделно, не опира само до въздуха, а изобщо до чистота на средата ни на живот: улиците, тревните площи, водите. Това са важни въпроси, но за мен не са от непосилна трудност. Аз смятам, че ще се преборим и за чист въздух. Още през зимата, след изключителен натиск бяха завършени биофилтрите на завода, който се сочеше за основен замърсител – „Монтюпе“. Осигурих нови две станции към съществуващите две станции за въздуха. Сега съм в преговори да осигуря станция за измерване на органичните вещества във въздуха. Абсолютно неправилно министърът на околната среда и водите каза, че Русе трябвало сам да си ги осигури.... Аз продължавам да казвам, че няма кмет, няма община, която сама да почисти въздуха над себе си. Въздухът над един град, особено граничен, като Русе, е глобален проблем, той трябва да е въпрос на правителства. Ние сме в гранична зона и много пъти замърсяванията над Русе са от горящите стърнища в Гюргево. Хората го знаят.

Пуснал съм искане до РИОСВ фирмите, работещи на териорията на индустриалната зона „Тегра“ (бившето КТМ), да бъдат задължени да разположат за тяхна сметка станции за измерване на въздуха. Фирмите в „Тегра“ ще имат възможност да се развиват, само ако докажат, че са безопасни – не на думи, а с показателите от такава станция.

- Защо фирмите, от една страна, и мартенчани – от друга, се бунтуват във връзка с новия Общ устройствен план ОУП) и ще бъде ли приет той на следващата сесия?

- Общият устройнствен план е създаван години наред и в момента, в който аз го внесох за обсъждане, според мен политически цели стъпиха на страховете на гражданите и на фирмите там. Според ОУП, не се позволява на стотици метри от границата навътре в зоната разполагане на промишлени предприятия - потенциални замърсители. По действащото право нито едно предприятие не трябва да замърсява околната среда. За разлика от правото преди няколко години, което допускаше съществуването на т.н. буферни зони.

- Защо се бунтуват мартенчани тогава?

- Мартенчани се бунтуват, защото усещат миризми. То оттам идва проблемът. Не е проблемът в плана, в документа. ОУП не може нито да създаде миризми, нито да ги отстрани. Това е пълна мантра, че като се напише, че зоната вече е предимно производствена, ще спре замърсяването. Не. РИОСВ трябва да налагат крути мерки и когато констатира замърсител, да затваря предприятието. Това е моето мнение. Ако аз съм държавата и ако зависи от мен, това бих направил.

Има ли вече някакви по-сериозни констатации от одитите, които вървят в Общината?

- Досега се минали, мисля, 9 одита. В началото на декември те трябва да излязат с доклад какви мерки аз съм предприел по техните констатации. Но това е непрекъснат процес. Вчера например подписах да почне одит на 4 училища, които, отделно от парите, които държавата им дава за сградите – по 365 лв на ученик на година, имат и земи. Има училища с 300 дка земя. Трябва да видим как изразходват тези средства, които трябва да влязат в бюджета на училището.

- Предстоят ли още кадрови промени в общината? Кога ще имаме титуляр на поста главен архитект?

- Да, промени непрекъснато се правят, защото общината е жив организъм. Аз, като кандидатствах за доверието на хората, обещах, че няма да има политически освобождения, такива не е имало. Хората ги претеглям по три критерия: доколко са добри професионалисти, доколко са енергични и активни и третото е – доколко са добросъвестни. Защото има хора, които са и добри професионалисти, и са енергични, но в крайна сметка вредят - тихо и постоянно. Дали заради лични облаги, дали защото им се поставят определени политически цели…

- Успяхте ли да се освободите от тях?

- Мисля, че до голяма степен успях. Забелязах, че през предишните два мандата в общината са назначени много млади хора. На мен в момента ми е много трудно да спечеля тяхното доверие и им казах, че аз се боря за тяхното доверие, не те за моето. Мога да кажа, че много хора работят окрилено и откриха в мое лице човек, който ги кара да мечтаят, да се развиват. Разчитам много на младите хора, не ги деля, не ме интересува политическата им пристрастност и мисля, че в момента това дава голям ефект.

- А за поста на главен архитект имате ли вече виждания?

- Длъжността Главен архитект на град като Русе е много важно нещо, затова не бързам. Отдавна Общината няма главен архитект, защото предишният напусна рязко, отведнъж, не е било мое желание. За арх. Живка Бочуковска става въпрос. Аз бях уведомен само една седмица, преди да напусне по лични причини, това тя изтъкна като довод. Иначе съм се разбирал много добре с нея. За мен важното за главния архитект са две неща. Първо и много важно - той да е визионер. Много архитекти имат добри виждания за конкретни инвестиционни проекти, но архитектът трябва да е мечтател и визионер. Трябва да ме запали с вижданията си за развитието на Русе. Второто много важно нещо е, че трябва да е почтен човек.

- Значи все още не сте срещнали такъв човек?

- Наблюдавам общността, мисля, говоря с колеги…Главният архитект е абсолютно независим от кмета, въпреки че формално аз съм му работодател. В огромна част от неговите функции кметът няма възможност да му въздейства. Затова трябва да намериш такъв почтен човек, който да не злоупотребява, защото той получава невероятна свобода. Тези две неща – да е визионер и да е почтен човек, ще предопределят, според мен, кой да е главният архитект. Мечтата ми е този главен архитект да ме надживее, защото политическият живот на един кмет е мандатен.

- Какво беше най-хубавото и най-лошото нещо, което Ви се случи през тази година?

- Най-хубавото е, че въпреки кризата продължихме да работим в насоките, в които си бяхме поставили. Кризата не успя да ни отклони от развитието. Да, намали темповете ни, много повече неща щяхме да направим, но в крайна сметка в година с такава криза това може да се преглътне.

Най-лошото, което се случи, според мен, не е кризата, а налаганото от определени хора свирепо политическо противопоставяне. Защото това е отрова, вредно въздействие върху цялото общество. Спрямо някои ръцете ми стоят протегнати, но те не искат да ги поемат. Да, има въпроси, по които имаме различия, но начинът на говорене, начинът на политическо противопоставяне, обидите, тази агресия… Те не могат да разберат, че когато политическите елити си говорят по този начин, те разделят хората надолу. Искам да наложа в общината в следващите години друг тон на говорене, на мое поведение, на отношение – това изобщо не е невъзможно. Защото в културния свят, в който сме вперили очи и в който много русенци емигрират, хората точно така си говорят. Това е разочарованието ми. Изборите минаха, една година след тях някои хора продължават с изключителния тон на омразата.

- В личен план как мина годината Ви? Появиха се слухове за развод…

- Аз лично никога не съм се интересувал от слуховете за хората, а гледам делата и качествата им, но ето че сега преминаваме в моето най-съкровено пространство. Отношението ми към хората, които обичам, никога не се е променяло. Промени се семейният ми статус. Напрегнатият живот, който водя, дългият по 18-19 часа работен ден 7 дни в седмицата, отдадеността ми на всички каузи и на тревогите на хиляди хора, за които говорихме, доведе до това, че с мен може би се съжителства трудно.

Разводът е факт. За намеса на други хора в семейните ни отношения въобще не може и да се говори, разбира се. Нито в нейния, нито в моя живот има човек, който ни е разделил. Получи се някаква отчужденост. И тази отчужденост не е тръгнала от мен.

Боряна е майката на моите деца и жената, която най-най- силно съм обичал и преследвал в живота си. Изключителен професионалист и човек, на когото много държа. Не живеем заедно, но се грижа постоянно за нея и за децата ни, прекарваме уикендите си в учене и игри, и често ги водя с мен на различни културни и спортни събития.

Мотивацията ми всяка сутрин тръгва от това в какъв свят ще живеят моите деца. С майка им сме много добри родители и партньори.

- Промени ли Ви с нещо болестта ?

- Искам да кажа на всички хора, включително и на тези, които си позволиха да кажат, че кметът се бил скрил, това, което преживях за тези 23 дена в болницата, не го пожелавам на никого. Аз непрекъснато спортувам, много активна личност съм, а не можех да стана от леглото и седем дена бях в треска. И точно тогава, в тази треска аз четях най-гнусните неща за мен, имаше хора, които не се посвениха да ме нападат, когато ти не можеш да се защитиш, нямаш право да излезеш между тях, нямаш право да им говориш без маска, нямаш даже балкон, на който да се покажеш… Аз бях зад един прозорец 23 дена. Болестта много ме промени, защото видях отвътре труда на много хора, които се грижат за нас. В момента нашите войници, нашите хора, на които разчитаме, са здравните ни работници, лекарите, сестрите. Аз бях до тях, виждах денонощния им труд. Видях човек, който изпадна в критично състояние и после почина. Аз бях там и бях болен от същата болест. Премени ме, защото за пръв път ме откъсна от работата ми, която не съм спирал нито за ден.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Календар - новини и събития

Виц на деня

За Великден ще ходите ли някъде?
- Моя е резервирал нощувки в Париж...
- Ние пък ще ходим във Велинград! Защо да бием толкова път за същите пари...?!

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари