Рядко явление се наблюдава тази вечер в небето над България.

Това е вирга, наричан понякога "Медузите на небето", посочват от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), предава Стандарт.

Виргата представлява видима ивица от валеж, който пада от облак, но се изпарява или сублимира преди да е достигнал земната повърхност. Терминът произлиза от латинската дума "virga", която значи „вейка“ или „клонка“. В небето изглеждат като леки кичури, които са прикрепени към основата на облак и често са най-поразителни като гледка, когато са осветени от червен залез с лек вятър, разширяващ подобните на опашка облаци и ги прави дъговидно закривени.

Вирга са следи от валежи, които за страничен наблюдател ясно се вижда, че падат от долната основа на облака, но не достигнат земната повърхност (поради вече споменатото в началото изпарение или сублимация). Това се случва, когато дъждът или ледените кристали (защото вирга може да има и при снеговалеж или от облаци, разположени в студена въздушна маса) преминават през зона със сух или топъл въздух.

Виргата се свързва с валежи, които не достигат земята, често се случват на изолирани места, а понякога в хубави и спокойни в метеорологично отношение дни. Въпреки това, в част от случаите, виргата може да доведе до развитие на микротурбуленция, която представлява опасност за полетите. Тези микротурбулентни потоци възникват, когато валежните капки се превръщат във водна пара, поглъщайки топлина от околния въздух, създавайки допълнителна температурна разлика и съответно причинявайки по-съществена турбуленция.

В редки случаи наричат гледката на облаци с вирга "Медузите на небето" или ​​„облаци медузи“ заради техния подпухнал вид с ивици, висящи отдолу. Но по-често виргата и облакът изглеждат като различни обекти в небето, обясняват метеоролозите.