Извадиха гигантско платно, забранено през соца
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 14
Творбата, митарствала 60 г. по складове и килери, вече може да се види в смолянската галерия
Картина със сватба между християнин и мюсюлманка, която бе отречена по времето на соца и донесе куп неприятности на автора ѝ, бе изложена отново в галерията в Смолян, пише 24 часа.
“Родопска сватба” с размери 4 на 2,50 м митарства из складове и килери над 60 години. Смолянският художник Анастас Стайков я рисува няколко години, завършва я през 1957 г. Скандалът обаче не е заради младоженците от двете вероизповедания в центъра на гигантското платно от 10 квадратни метра с 80 фигури.
Авторът е обвинен от Съюза на художниците в натурализъм и бягство от соцреализма и е понижен в кандидат-член. Соцкритиците определят стила на творбата като буржоазен. От високо партийно ниво картината била отхвърлена. Дълбоко обиден, за около 15 години Анастас Стайков не докосва бои и четки, а след това започва да рисува в съвсем друг стил.
Дискусията около творбата му е най-продължителната в изобразителното ни изкуство - излизат над 30 статии в печата.
“Стайков се е плъзнал по външноизобразителната страна. Увлякъл се е по пъстротата на дрехите и е забравил, че изобразените в картината герои я решават. Тук въпросът не е в недобросъвестността на автора, а в загубената от него мяра във философския смисъл на думата”, пише тогава в. “Народна култура”.
Според Никола Дамянов, дългогодишен директор на историческия музей в Смолян, авторът Георги Попов имал партийна задача да напише унищожителна критика, дори бил запазен протокол с решението.
“Картината не е само злободневно интересна. За мнозина тя е и ще остане внушителен паметник на романизирана история и одухотворена етнография. Погрешно ще бъде да смятаме, че творбата на Анастас Стайков е архивен художествен документ на една отминала епоха. За зрителите картината е и оръжие, с което художникът ясно и целенасочено подпомага националната спойка на българи християни и българи мюсюлмани в Родопите”, заяви Дамянов наскоро на т.нар. втора премиера на “Родопска сватба” след реставрацията ѝ.
След “Народна култура” се изреждат и други издания, които изтъкват предимно идеологически аргументи при оценките си. Художникът е наречен ретрограден, още повече че през 30-те години на миналия век е живял в Париж.
Реакцията на публиката обаче е абсолютно положителн. Хората харесват картината напук на всички критики, които авторът ѝ е понесъл. В Пловдив, където през 1958 г. е показана творбата, 35 000 души плащат вход, за да я видят.
Обикновено при други подобни изложби в Пловдив по онова време максимумът от посетители е 2-3 хил. души.
Анастас Стайков лансира творбата си като “Мома се с рода прощава”. Заглавието е от познатата песен “Ела се вие, превива”, която се пее при сбогуването на невестата с дома и родителите.
Вляво се виждат роднините на младоженеца, който е християнин, а вдясно около къщата, под чардака - близките на булката.
От големите художници единствен Владимир Димитров-Майстора подкрепя родопския творец и заявява, че платното е истинска българска картина, истинска българска живопис. Въпреки многобройните вестникарски критики имало искане от чужбина да купят картината. Авторът обаче живеел с убеждението, че творбата му е национална ценност.
Платното все пак е било откупено от окръжния народен съвет в Смолян. Дълги години се търкаляло из избите на учителския институт. Тъй като не се побирало на стената, подгънали част от него. Било е и в Пангаловата къща, и в други учреждения из града. Картината била открита навита в кюнец за печка
Към края на живота си Стайков, който умира на 83 г., си я прибрал. В художествената галерия в Смолян попада през 1985 г. в окаяно състояние.
“Картината беше много повредена, защото е прегъвана един път на две, след това още на две места. И най-лошото - била е навита на руло с живописния слой навътре. По този начин се пука грундът и пада живописният слой”, казва директорът Иван Пеев. Сега творбата е изложена в зала 3 на художествената галерия в Смолян, където има пространство, отговарящо на размера ѝ, и достатъчно дистанция, за да се разгледа.
“Родопска сватба” отново се радва на засилен интерес, макар че вероятно е загубила част от блясъка си поради лошото съхраняване през годините. Реставрирането е продължило две години със средства от фонд “13 века България” и Министерството на културата.
Инициатор за реставрацията на картината станала дъщерята на художника Мария Стайкова, която живее в Австралия и е професор по биохимия в университета в Камбера. Миналата година тя дари на етнографския музей в Пловдив колекция, която баща ѝ е събирал.Той откупувал бъклици, стомни, павурчета, тепелъци, за да може да нарисува “Родопска сватба”.
Европейски шампион по вдигане на тежести загина на фронта в...
Всички пътища към Русе са блокирани
Тодор Тагарев: Системата ни за защита срещу руско невоенно...
Хуманитарни организации: Евакуацията на Рафа ще доведе до...
Пенчо Милков скочи с бънджи от Гредовия мост