Нова разследване на журналистите от Биволъ

Плажът не е плаж, пристанището не е пристанище, а общинският път до брега е затворен до второ нареждане от кмета на Бургас. Това стана от питания на БиволЪ по ЗДОИ до няколко различни държавни институции относно скандалния строеж на морския Сарай на Доган

В поредица от разследвания (виж тук) показахме как са били нарушени основни изисквания и законови положения, за да бъде построен луксозен дворец на най-стратегическото място в Бургаския залив – нос Чукалята в парк “Росенец”. Разкрихме как е придобита земята и генетиката на усвояването на обществената собственост – още от мига на подаряването от правителството на Иван Костов на всички имоти на НХК /към които спада и настоящия/ на руския концерн “ЛукОЙЛ”. След това земята се прехвърля на фирма свързана с Валентин Златев, която от своя страна го препродава, за да стигне в крайна сметка като една от “перлите в огърлицата” в собствеността на корпоративния обръч на Доган. Сараят се води по документи “Водна спортна база” и е осъществен с кредит от фалиралата КТБ за около 20 млн.лв. отпуснати по проект за фабрика за фотоволтаични панели. Фабрика няма, КТБ фалира и кредитът по правило се прекредитира в ПИБ. За сметка на това парите са изхарчени за строежа на огромен луксозен феодален палат и отцепената около него екстериториална част от българското крайбрежие.

Сградата е проектирана от най-скандалния по бетонирането на българското Черноморие арх. Калин Тихолов, известен още като архитектът на ДПС. Извисяващата се на 18 м височина кула в средата на Сарая е квалифицирана от Тихолов като “архитектурен елемент” и недопустимо е узаконена от Община Бургас, въпреки, че това е обитаема част от сградата и не представлява никакъв “архитектурен елемент”. Няколко закона са потъпкани и всички институции си затварят умишлено очите пред грозната картина.

Няколкото отговора на въпросите по ЗДОИ, които получихме от различните институции, показват недвусмислено, че цялата държавна машина е впрегната да узакони заграбването на публична територия за лично ползване от почетния лидер на ДПС Ахмед Доган.

Изпратихме въпроси за статута на плажа, пристанището и общинския път, които Доган не би трябвало да може да заграби в една нормална законова страна. Общинският път минава покрай феодалното имение, но в момента свободното преминаване по него е ограничено с бариера и практически невъзможно за обикновени граждани. Инцидентните допуски на журналисти всеки път са съпроводени с люти скандали и разправии с пазачите на бариерата. Конституционно гарантирантираният достъп до държавния бряг, пристанище и плаж практически са нарушени.  Абсурдното положение намира своето потвърждение в отговорите на институциите до медията ни.

Плажът не е плаж, а нива

Малкият, закътан пясъчен плаж в съседство с новопостроения сарай придоби известност в медиите след като през лятото граждани се опитаха да плажуват там, но бяха брутално изгонени от лица, представили се за “хора от службите”. Случаят бе заснет с мобилни телефони и бе разпространен в интернет.

Министърът на околната среда и водите Николина Ангелкова тогава обеща, че министерството ще извърши проверка.  Резултатите от проверката обаче така и не бяха огласени, не е ясно всъщност и дали министерското обещание не е балон, поради което Биволъ изпрати въпроси до Министерството на туризма.

От официалния отговор се оказа, че теренът не е плаж, а земеделска територия, която граничи с Черно море. Това е абсурдно твърдение, при положение, че плажът на това място съществува вероятно от стотици години, а теренът наоколо винаги е бил гора. Парковата територия южно от Бургас е регламентирана още далеч преди 1944 г., като зона за рекреация на морския град, позната, като местността “Отманлий”, по-късно преименувана на парк “Росенец”.

Този статут на “плаж-нива” снема от МТ отговорността да обозначи и обезопаси плажа, защото преосто по документи такъв не съществува, въпреки, че реално е налице. Държавата си измива ръцете от отговорността и да следи за свободния достъп до плажната ивица за гражданите, съгласно ЗУЧК. По закон държавата или общината са длъжни да осигурят транспортна или пешеходна връзка с плажа, каквато в момента де факто няма. Достъпът до брега минава по импровизирана пътека покрай паркинга на сарая, под плътното присъствие на униформени и въоръжени гардове през няколко КПП-та.

Пристанището не е пристанище

Както може да се убеди всеки, като отиде на място или отвори историята на Google Earth, пред новоизникналия палат има сериозно съоръжение – бетонна буна с тетраедъри и масивен бетонен кей зад нея. Съвсем ясно е оформено пристанище достъпно за ветроходни и моторни лодки. Пристанището е построено преди около 40 г. В миналото то се е използвало по предназначение като пристан и док за яхт клуба на Нефтохим, впоследствие ЛукОЙЛ. Кейовата стена е достатъчно голяма и стабилна и да поема на пристан леки военни кораби и катери. Тя е заложена във военните карти и разчети, като стратегически порт, който да влезе в действие при евентуална война, когато големите пристанища бъдат разрушени. Преди години на нос Чукалята имаше изградена база за визуално и техническо наблюдение на Гранични войски, тъй като това е единствената точка, която осигурява пълна видимост на обектите в 12 милната гранична зона на България, както и най-доброто място за наблюдение на фарватера на Бургаския залив. На сателитни снимки от 2014 г. се вижда сарая в процес на строеж и голяма моторна лодка, която домува на кея.

Подобна по размери лодка с български флаг беше заснета и от наш екип през август т.г. Попитахме компетентните институции дали знаят за това кой и на какво основание ползва имота, който в Кадастъра е обозначен като частна държавна собственост с ЕКАТТЕ 07079.831.93.

“В акваторията на Черно море пред посочения от Вас поземлен имот с идентификатор 07079.831.93 действително стои яхта “Хермес” с рег. № Вн 7264” – отговориха от Изпълнителна агенция “Морска администрация”

Агенцията разясни също, че предназначението на имота за трайно ползване е “за пристанище”, Въпреки това неясно защо и как той не е вписан в Регистъра на пристанищата на Република България. Това означава, че нарочно няма създадени организационни условия за обслужване на кораби и не се предоставят никакви пристанищни услуги. В същото време никой не държи под отчет и не наблюдава влизащите и излизащи през това пристанище плавателни съдове, няма отговорност да ги следи или санкционира по никакъв начин. С една дума – има пристанище в реалността, но държавата не го следи и не го отразява въобще. Излишно е да се предполага какво може да се внася и и изнася и как изобщо може да функционира едно подобно нелегално пристанище, особено когато по някакъв начин то е предоставено на мафиотски структури.

“След като въпросният имот не е част от пристанище, за спиране в акваторията пред него не се изисква разрешение и не се събират пристанищни такси.” – уточняват от Морска администрация и препращат към областния управител на Бургас Вълчо Чолаков за отговорностите по стопанисването на имота.

Позицията на бургаския областен може да се резюмира накратко в следната хипотеза:

Като няма пристанище ще го дадем на Доган!

Кореспонденцията по изясняването на казуса с пристанището-фантом стигна и до размяна на любезности между областния Чолаков и Морска администрация. От писмото изпратено до областния управител на Бургас става ясно, че между институциите има някакъв разнобой.

Какво точно е искал областният управител Вълчо Чолаков от Морска Администрация не става ясно, но очевидно го е притеснил факта, че поверения му имот носи реално всички признаци на пристан по смисъла на Чл. 111б. ал. 2 от Закона за пристанищата.

(2) Пристан за кораби за сезонен превоз на пътници е стационарно или плаващо съоръжение или комплекс от такива съоръжения на брега и/или в акваторията на Черно море или р. Дунав, позволяващ безопасното приставане и швартоване на кораби за сезонен превоз на пътници и служещ единствено за качване или слизане на пътниците.

Ето защо той е поискал от “Морска Администрация” да се разпореди кой и при какви условия може да спира и да ползва обекта. Оттам разясняват, че спирането в акваторията пред пристана няма как да бъде забранено, а спирането на пристани, които не са обезопасени е забранено със заповед на Дирекция Морска Администрация – Бургас.

Пристанът на нос Чукалята обаче не фигурира дори в тази заповед. Това означава, че ако някой гост на Доган се подхлъзне, падне и се удави докато слиза почерпен от яхтата, отговорност ще носи областния управител.

Вълчо Чолаков явно няма търпение да се отърве от този дамоклев меч, защото съвсем услужливо вече се е съгласил имотът да бъде харизан от държавата на Доган. От предишна публикация на Биволъ стана ясно, че държавният наместник от квотата на СДС не е възразил на искането да се редуцира площта на имота, който самият той е актувал като изключителна държавна собственост.

Според заявката внесена в Агенцията по кадастър от “Хермес Солар”, буната и кейовете трябвало да се признаят за “съоръжения”, които са собственост на… “Хермес Солар”. Така де факто държавното и военно стратегическо пристанище ще бъде подарено на Доган без пари, за да може той да си швартова яхтите и еднолично да решава #КОЙ и кога може да пристава нелегално на него.

От Агенцията по Кадастъра до момента не са отговорили на въпросите на Биволъ на какъв етап е преписката, но след като областният Чолаков е дал зелена светлина на подобно драстично нарушаване на обществения и държавен интерес, няма причини тя да се бави.

Така след като заграбването на пристанището от Доган бъде актувано от Лиляна Павлова от ГЕРБ, предстои имотът да бъде изцяло отписан от актовите книги на държавата, за което отново вероятно ще се погрижи областния от СДС Вълчо Чолаков. Това е нагледен пример на тясното взаимодействие на “държавните” институции, които вместо да служат на суверена, който ги е овластил, работят в пълен синхрон за обслужване на криминални и олигархични интереси.

Кметът на Бургас пази рахата на Доган с “наредба спокойствие”

Бариерата, която препречва общинския път към Сарая и все още държавното пристанище е разрешена и поставена от Община Бургас съгласно приет “План безопасност и здраве” (ПБЗ), за да не се нарани някой минувач от извършваните строителни дейности – това става ясно от поредния отговор изискан по ЗДОИ от Биволъ.

Съвсем очевидно е, че строежът на “Догансарай” е напълно довършен, включително и декорацията в градината пред напълнения басейн, където се кипри статуя на гола русалка. По наши преки наблюдения в Сарая дори идват гости на посещения и той се обитава съвсем пълноценно. Според община Бургас обаче там все още се извършват СМР по “изграждането на водопроводна връзка по улицата, канализационна връзка с пречиствателно съоръжение и реализиране на дейности по благоустрояване на прилежащите територии и изграждане на паркинг”.

Ето защо лица, които не били запознати с реда за безопасност на строителния обект не трябвало да навлизат неконтролирано – пише в обяснителната записка на кмета Димитър Николов. Същия този Николов, който е Московски възпитаник, който проектира и прокара “Далаверата Корал” и който е бил активен и осъждан контрабандист преди да бъде назначен от Борисов, като зам.председател на ГЕРБ и Кмет на Бургас.

Съвсем очевадно е, че въпросният план е чиста проба наредба “спокойствие за Доган”. Последно тя е била удължена от кмета на Бургас на 2 февруари т.г.

Биволъ се поинтересува също официално дали луксозният палат, който по документи се води “Сграда на водна спортна база”, е получил Акт 16 за ползване. Отговорът е, че в общинската администрация не са постъпвали документи за въвеждане в експлоатация на обектите построени от “Хермес Солар”. За сметка на това са монтирани три големи оранжерии, за които не се изисквали разрешения за строеж.

Това положение явно може да продължава без ограничения неопределено във времето. Щом обектът няма Акт 16 и се намира формално в строеж, общината може да удължава “План безопасност и здраве” като параван, за да се спира достъпа до имота и пристанището, за да не се нарушава дискретността на маститите собственици и техните тайни гости. И така поне докато Доган успее с помощта на всички държавни институции във взаимодействие да заграби пристанище, плаж и да ги огради като цялостен феодален крайбрежен анклав. Анклав, който обаче присъства и във военните планове, като особено важна стратегическа точка и пряко засяга националната сигурност на страната.

Безпардонни и яки “туристи” пазят Сарая

Господата, които охраняват “Догансарай” никак не бяха наясно с разпоредбите в “Плана безопасност и здраве”. Те не пожелаха да запознаят българските и чужди журналисти с реда за безопасност на строежа, а директно заявиха, че общинската улица е “частна собственост” и по нея не може да се стигне до пристанището – точка. Такава била разпоредбата, но без да кажат от кого. На призивите да се легитимират като правоимащи, те се легитимираха като “туристи” и не отговориха на въпросите дали представляват държавни или частни структури.

Причината за неадекватната реакция стана ясна малко по-късно, когато на пристана акостира мощна моторница. От нея на несъществуващия кей слязоха две елегантни особи от нежния пол и  още един субект с впечатляваща физика. Посетителите се отправиха към Сарая и влязоха вътре без да бъдат обезпокоявани от “туристическата” охрана, но дори обгрижени от нея.

Биволъ успя да заснеме лодката и въпросните лица и ги публикува за опознаване от институциите. Защото от всичко изложено по-горе става ясно, че това или са нарушители на ПБЗ, които обживяват невъведен в експлоатация обект, или са представители на самите контролни институции. Според законните положения друго обяснение не може да има.

За да се изясни въпросът дали покрай #Догансарай има или няма представители на “службите” изпратихме няколко въпроса по ЗДОИ и до премиера Борисов: за кои точно “служби” става дума, кого охраняват и на какво законово основание.

Отговор се получи, но въпреки положените усилия не разбрахме абсолютно нищо от него по същината на питането. Разбрахме обаче, че държавата с радост и готовност се готви да хариже на Доган и пристанището, и плажа, и пътя. Като междувременно си затвори очите за незаконната постройка и му прокара канализация и водопровод.

За да си имат Ахмед Доган и #КОЙ още своя собствена територия, извън законите на останалата част, в която обитават.

На основата на всички направени досега констатации можем определено да заявим, че съществуващата в момента т.нар. “Държава” не принадлежи на българските граждани, а е обсебена по нелегитимен начин от тясна организирана клика, която я експлоатира по престъпен начин в свой личен и частен интерес.