Митовете, че в българското село е скучно и безинтересно, вече са разбити.

Оказва се, че все повече хора предпочитат да отидат на такова по-непопулярно място за един уикенд или за по-дълго време. И техният брой се увеличава постоянно за сметка на тези, които биха отишли на скъп остров, на СПА или на ски курорт.

Това каза евродепутатът Андрей Новаков по време на провелата се кръгла маса за бъдещето на българското село, пише "Марица".

Той пристигна вчера в ПУ "Паисий Хилендарски", където бе специален гост на представянето на двегодишен изследователски научен проект на тема "Трансформиращото (се) село". Проектът се реализира от екип специалисти от Философско-историческия факултет на ПУ и е финансиран от "Фонд научни изследвания" към университета.

Основна цел на изследването е да се разкрият визуализации, модели и типологии на технологиите на промяна в съвременното българско село. Научното знание за социалните и културните процеси по селата служи за очертаване на перспективите пред неговото бъдеще.

По време на кръглата маса научни екипи от различните катедри на Философско-историческия факултет на ПУ представиха своите резултати от проведените двегодишни изследвания.

Според доц. Симеон Кацаров, ръководител на проекта, българското село не може да бъде моделирано само в едно клише - умиращо или изчезващо. И примери в тази посока има много. Не може да се каже, че полските села, в които няма природни дадености и красоти, са замиращи.

Имаме и полски села, които наистина се трансформират в посока на оживление. Все пак трябва да се има предвид, че това невинаги зависи от законодателство или унификации, а от местната инициатива.

На въпрос какви професии упражняват хората, които избират да се върнат на село, доцентът обясни, че има разнообразие в тази посока.

Има професии, които са свързани със земеделието. В резултат на евросубсидиите, които се отпускат, този аспект също оживи българските села, обясни доц. Кацаров. Той допълни, че се създават цели IT села от хора, избрали да работят там вместо в офис в града, и определящото при тях не е инфраструктурата, а добрият интернет. Трета група хората пък са тези, които вече са се уморили, дали са това, което могат от живота си в града, и в пенсионна възраст избират да се оттеглят на село.

Евродепутатът Андрей Новаков поздрави ръководителя на проекта, благодарение на който вече има академични данни, които показват какво кара хората да се върнат към българското село.

Новаков представи дигиталната платформа "Селоводител", която ще се бори с обезлюдяването на българското село и ще се опита да инициира положителни трансформации в него. В социалната мрежа всеки може да публикува собствени снимки на интересни места в селото му или пустеещи земи и сгради и да ги изпрати с кратка информация. Тя ще бъде преведена на английски и така ще може да се привлекат посетители, туристи и инвеститори както от страната, така и от Европа и САЩ. Целта е да се рекламират селата с малко жители из цял свят, коментира Новаков.

"Това е интернет платформа, която вместо профили на хора разпространява профили на български села. Акцентът е поставен върху селата, тъй като отдалечените и селските райони са най-често засегнати от процесите на обезлюдяване, обясни Новаков. И допълни, че българските села притежават изключително голям потенциал, който към момента остава неразкрит.