В интервю пред София Topnovini.bg Първан Симеонов, изпълнителен директор в „Галъп Интернешънъл“, коментира последните събития около ДПС - изключването на Лютви Местан от председателското място и всички заемани от него постове в партията. До решението се стигна след новогодишното слово на Доган в нощта на 17 срещу 18 декември, където той обяви за гаф протурската декларация на Местан след сваления руски самолет и обяви, че ДПС се нуждае от промяна, а не от подмяна. В навечерието на Бъдни вечер промяната дойде, като бе свикан Централният съвет на движението от почетния му председател и основател на партията Ахмед Доган.

Какъв е Вашият коментар за изхвърлянето на Лютви Местан от ДПС и от всички ръководни постове в нея? 

Първо, да видим дали това ще бъде изхвърляне на Лютви Местан или разцепване на ДПС. Това е най-важният въпрос, защото ако това отлюспване на Местан и арест на ДПС е едно. Друго е, ако след него тръгнат няколко души и той се опитва да поддържа активно присъствие в българския парламент и политически живот. В последните няколко дни бяха хвърлени много смущаващи мостове между Лютви Местан и Турция. Случващото се в момента има няколко плашещи перспективи. Трябва да се надяваме да се случва най-малкото зло. Първият и най-опасен вариант е трайно създаване на две формации на турското етническо малцинство в България, което прилича малко на македонския сценарии. Там съществуват две големи албански партии и те живеят в паралелен политически живот. Ние в България нямаме полза от такова нещо. 

Второто и много опасно, ако се случат две ДПС-та, е трайно да свикнем с мисълта, че едното от тях е протурско. Някак си това ни беше спестено в последните десетилетия – малко на късмет. Лично мен ме страх да не се случи нещо подобно. Имаше няколко опита в тази посока и никога не бяха успешни. Последният беше Касим Дал. 

Третото лошо на такъв сценарии е, че ще поляризира много сериозно обществото ни, защото от другата страна на българската широка общественост няма да остане безучастно и ще има много сериозна радикализация. Ние нямаме полза от това особено в този свят, в който на всяка наша граница има по една размирна държава. Малко по-нататък има и една „Ислямска държава“ и една Украйна, в която има остатъци от държава. Това е по-лошият вариант. 

Има един по-малко лош вариант. Той е ДПС да успее да рестартира без да допуска някакво включване на Турция. Тя, добра или лоша, все пак е друга държава и не е хубаво да има директна намеса върху българската вътрешна политика. Не казвам нищо осъдително към политиката на Турция – всеки преследва националните си интереси. Мен ме е страх, когато чужди национални интереси влязат в българската вътрешна политика. По-малко лошият вариант е рестарт на ДПС през Ахмед Доган. Това означава легитимиране на ДПС въобще. Помислете си какво означава за българина да разбере, че всъщност по-голямата опасност е турцизиране, а ДПС именно е спасението от това. Едни 20 години, в които Лютви Местан е бил всичко най-черно за българина, се изпаряват за три дни и ДПС ще изглежда доста по-приемливо. Това означава, че ДПС вече може да влезе във властта официално. Тук също има поредица от лоши новини. Най-вече лошата новина е, че това ще означава легитимиране на политическия модел ДПС, който, с извинение, ни най-малко не е красив, не е особено прозрачен, навява мисли за корупция, напомня за КТБ и т.н. Това също не е красива перспектива. 

В зависимост от това дали ДПС се цепи, или просто Местан е отлюспен, можем да преценим какво ни очаква. Лакмусът на всичко ще дойде в идните 2-3 дни, когато се очаква у нас да пристигне турският външен министър. Представете си как край Тюркян чешма или в сакралния за това население Момчилград, застават Местан и турският външен министър пред няколко хиляди души. Това ще бъде взривоопасна ситуация. Затова нищо, нищо, нищо подобно не бива да се позволява от страна на българската държава. Трябва да има спокойствие, хладнокръвие и твърдост. Опасността тук е по-сериозна, отколкото ни се струва на първо време – Доган сменял Местан. Тук има геополитика, въпреки че със сигурност влияние са оказали и ред други по-прагматични и материални неща. Геополитиката се оглежда. 

Ако е вярно, че на българска територия се срещат руските и турските интереси, ние като държава трябва много сериозно да стискаме палци на нашата мъдрост и държавнически капацитет, защото и двете нещата са доста опасни.  

Хващам се за последните Ви думи – относно интересите на Русия и Турция в България. В този случай кой е правилният ход пред нас, след като с Анкара сме във военен съюз – НАТО, срещу Русия сме подкрепили икономическите санкции на Европейския съюз, а в същото време имаме много дълбоки исторически корени с Москва? 

Разбира се, имаме страх и предубеждение към Турция. Правилният изход тук инструментален и ясен. Ние не сме страна, която е част от този конфликт по никакъв начин. Това беше изговорено от българската външна политика, въпреки че тя винаги звучи на няколко гласа. Една е на президента Росен Плевнелиев и външния министър Даниел Митов, друга е на премиера Бойко Борисов, който обикновено обича да балансира или да се снишава. В интерес на истината тук именно балансираният подход е и правилният. Той казва „хора, намерете пътища за да се разберете един с друг“. И Русия, и Турция избягват ескалация. 

Ние, разбира се, трябва да се позовем на съюзническите си принадлежности и към ЕС и културна общност, и към НАТО. Трябва да подходим принципно към вътрешната политикакта на България, която е лично наша работа. Това трябва да стане ясно. Спасителният начин е да се придържаме към правилата и националния си интерес. Никакви политика, политиканстване, геополитически игри и нищо такова. Да, имаме и принадлежност, и исторически добри отношения с Русия, и сме част от Европа. Не е измислено нещо по-добро от това да се придържаме към интересите си и правилата. 

Понеже казахте, че българската държава не трябва да допуска създадаването на една такава партия около Лютви Местан, която да е по-радикална и ислямистка. Как може държават да се противопостави, след като живеем в демократично общество? 

Казах, че това е една от опасностите, която може да ни се случи във вътрешно-политически порядък – да живеем тряйно с идеята, че в България има протурска партия, или про каквато и да била. Турция, при цялото ми уважение, е друга държава. Българската държава трябва да действа спрямо закона. Конституцията изисква да не съществуват партии на етническа и верска основа. Трябва много да се внимава в това отношение. Пак казва, че това са много тънки баланси, защото самото ДПС е много спорно от конституционна гледна точка. С течение на времето ДПС се превърна в буфер между Анкара и София. Дори нещо повече – ДПС се превърна в нещо, което дълги години изглеждаше по-скоро на страната на София, отколкото на Анкара. Сега в поледните месеци Лютви Местан като че ли промени този курс. Българското общество трябва да е изградило един имунитет, който да му позволява да види до къде стига идеята за права, свободи, толерантност и единство и от къде започват чуждите за нас геополитически интереси. Интереси, граничещи с исмямизъм и понякога граничат с нов османизъм. Интереси, които не са много красиви и не са на странта на демокрацията. Надявам се българското общество и най-вече хората от турския етнос да са изградили този имунитет и тази мъдрост у себе си, че ние в крайна сметка сме една общност, живеем заедно, откакто се помним и живеем прекрасно заедно, ако някой не ни разбута. Не бива да позволяваме на никого да ни разбута. 

Възможно ли е да бъде направена една прогноза във връзка с най-лошия варинат – създаване на нова партия около Лютви Местан, за това какво влияние може да има тя, след като на последните избори ДПС отстъпи на много ключови места? 

Не е много вярно, че ДПС отстъпи на последните изборите. Местните избори традиционно са по-слаби. Това е така най-вече заради това, че ДПС е една мрежа от клановоподобни неща. Те на местни избори се конкурират, докато на президентски или парламентарни са в една посока и не се надпреварват. Това е доказано назад във времето. ДПС само по себе си не е нещо единно като политически образ. Като казваме ДПС и една медийна група, обикновено имаме предвид и службите и прокуратурата. Наскоро имах възможност да кажа, че ДПС е основен властови център в страната. Той е по-скоро при Доган и шансовете на една нова подобна партия не са големи. Те са свързани евентуално с ангажимент от турска страна. Имаше много догадки за това, че партията на Касим Дал е получавала по някакъв начин такъв ангажимент. Не се получи. Това означава, че имунитетът сред тази общност е сериозен към такъв тип събития. На това се надявам, както и на обединено усилия на разумните хора в тази страна. Ще живеем в нова България, ако имаме разцепено на две политическо представителство. От една страна е много неприятно, че политическото представителство на турския етнос у нас е монополизиран, защото тези хора са държани като политически затворници. Тук голямата вина е на останалите политически сили, които не успяха да намерят път към тях. Партиите от всички цветове трябва да намерят този път, за да приобщят този етнос. Засега всичко това са догадки. 

Как гледате на събитията от последните седмици? На посещение у нас дойде турският премиер Ахмет Давутоглу, преди няколко дни излезе един филм, излъчен по „Ал-Джазира“ за Видин, а в навечерието на Бъдни вечер бе отлъчен председателят на ДПС Лютви Местан. 

Може и тя е очевидна – новата геополитическа ситуация, в която Западът намира един масивен и голям общ противник и ми се струва, че тук Турция не е недвусмислено на страната на Запада. Май Турция не може за момента да убеди Запада, Русия, Европа и САЩ – всички нас, че е на правилната страна на историята в случая. След Париж като че ли във все по-голяма степен Русия започва да звучи като приемлив партньор за Запада. До преди няколко месеца това не беше така. Това също е тъжно, защото означава индулгенция за Русия и за стореното от нея в Крим и с Украйна въобще. Но такива са политическите реалности в случая – като че ли нашата цивилизационна група – Западната, осъзнава, че трябва да действа обединено срещу опасността и това поражда нови разломи. В тях ние сме точно на ъгъла.