Северна Македония има два хеликоптера за спешно спасяване, докато ние имаме 0 (нула). Мароко има 4 хеликоптера за спешно спасяване, докато ние все така си имаме 0 (НУЛА).

Македония е малка, сравнително млада страна, тепърва развиваща се. Мароко пък има ограничени възможности за планинско и друго спасяване и затова все предупреждаваха туристите си да внимават кои райони посещават, пише Александър Томов в Novini.bg.

България, от друга страна, е горд член на ЕС, държава с традиции в планинското спасяване и спешната медицина.  България, освен това, е и… най-бързо топящата се държава в света (правилно прочете: в света) по отношение на населението, а също така и средната продължителност на живота тук е най-кратка.

Не само че мрем на поразия, ами при това и мрем млади. 

Първите данни цитирам от доклад на ООН от миналата година, а вторите са от доклад на Еврокомисията по отношение на здравеопазването в ЕС – от началото на януари. 

На фона на това безхаберие, разни там кампании за повишаване на раждаемостта с евтини рекламки, за да сме били запазили нацията си, са… безумни. Все едно им казваме: раждайте, раждайте, че имаме нужда от повече материал за жертвоприношения. 

Хеликоптерният спасител Красимир Стоянов разказа пред Националното радио, че използването на въздушна спешна помощ води до намаляване на смъртните случаи при катастрофи, бедствия и аварии с около 25-30%. В същата тази страна, в която хората мрат най-много и най-бързо. 

В същата тази страна, в която имаше един спасителен хеликоптер, но той беше продаден, просто защото нямаше средства да се поддържа. Държавата така и не се включи в поддръжката, както беше помолена няколко пъти, но държавата всяка година се бие в държавническите си гърди и се фука с милиард и нещо бюджетен излишък. А нас – хората (които изглежда НЕ СМЕ държавата, а сме само някаква маса статисти), какво точно ни грее тоя излишък, при положение, че мрем? Близките ни мрат. Семействата ни са застрашени. Излишъкът на филия ли да си го намажем, в печката ли да си го сложим? Не, сериозно, какво да го направим? 

Стана ясно, че може да разполагаме със спасителен хеликоптер най-рано през 2022 г. „Най-рано“ не означава „именно тогава“, а означава „не преди това“ – тоест може да е 2023, 2024, трихилядната… и т.н. – кой знае?! През това време хора си мрат. Недочакали спешната помощ, лежащи в някоя канавка, ров, дере, получили инфаркт в планината, катастрофирали на магистралата. Те си лежат, агонизират и чакат обикновена линейка да стигне до тях. И когато стигне, лекарят да слезе от нея и да… обяви часа на смъртта. 

От Министерството на регионалното развитие и благоустройството съобщиха за БНР, че се очаква договорът за финансиране да бъде сключен през септември тази година. Вероятно от МРРБ са съобщили новината като „добра“ и са имали предвид да се похвалят сякаш. 

Повтарям: 2022 г. НАЙ-РАНО, като говорим за ЕДНА МАШИНА! 

В спешната помощ има едно нещо, наречено „златен час“ – първите 60 минути, които са животоспасяващи, от първите 60 минути много често зависи дали пациентът ще живее или умре. Един час.

За един час машината може да прелети 230-250 километра. ЕДИНСТВЕНИЯТ хеликоптер, който се фукаме, че ще имаме евентуално, ще бъде в София. Ако сте по-далеч от 250 километра от столицата ни, ви остават две опции: да чакате, както и досега, обикновена линейка; и да се молите. Ако не знаете никакви молитви… е време да научите. 

Според спасителя Красимир Стоянов, времето за достигане до мястото с нуждаещите се от спешна помощ е ПОНЕ ТРИ ПЪТИ ПО-МАЛКО, ОТКОЛКОТО С ЛИНЕЙКА. Важно е да се има предвид, че това важи особено много за градски условия, където линейките редовно са набити в някакво задръстване и няма мърдане. В планински условия пък времето за пристигане на медицинския екип може да се съкрати още повече. Достъпността е много по-голяма и т.н., и т.н., и т.н….

Според Стоянов, имаме нужда от ПОНЕ 6 машини и 5 бази, които да покриват страната, ако се има предвид правилото за „златния час“. 

Пак да ви напомня: Македония има два хеликоптера, Мароко – 4. А българите се топят най-бързо и мрат най-млади. През 2017 г. (според данни на МВР) по пътищата, в следствие на катастрофи, са загинали 682 души. 2016 г. – 708; 2015 г. – 708; 2014 г. – 661…

Почти 200 човешки живота на година могат да бъдат спасявани в България, ако имаме мрежа от хеликоптери за спасяване. 

„През 2020 г. се планира с бюджет от 20 млн. лв. да бъде открита процедура за доставка и оборудване със съвременна апаратура на медицински хеликоптер…“

1.072 млрд. лв. е бюджетният излишък. 

Помните как през лятото Цвета Караянчева катастрофира след каскадата на НСО и беше откарана с хеликоптер, за да закърпят не чак толкова тежките ѝ травми, а само няколко дни по-късно туристка в Пирин имаше крещяща нужда от навременна лекарска помощ – с тежки травми на крайниците и таза, на черепа също така, но не получи военен хеликоптер по някакви си там причини.

Когато Караянчева пострада, разбрахме, че нуждата от хеликоптер е истинска. Също така разбрахме, че за някой спасителни хеликоптери си има и сега. Просто за други няма. Няма и да има скоро.

Процедури, бюджети, не е шега работа, нали…?

Пък ние да си чакаме и да си мрем, а докато чакаме да умрем, да си запълним времето с някоя статия за икономическия ни прогрес, инвестициите, въобще – за голямата работа, дето сме станали…