Повече от век, най-европейският град на България не може да забрави и не престава да се вълнува и вдъхновява от историята на една любов, колкото романтична, толкова и драматична.

Дали Юрдан и Саафет могат да се нарекат русенските Ромео и Жулиета – не знам, но любовта между двамата отдавна се е превърнала в легенда, достойна за сюжет на филм или литературен роман.

“Злокобна любов", "Кървава баня", "Любовна комедия" са заглавия от периодичния печат в началото на ХХ век, отразили сватбата на българин и туркиня в Русе. С подобни заглавия, навяващи алюзии за мелодрама, излизат множество произведения на българската литература през Възраждането и десетилетията след Освобождението. В тривиалната литература заглавието има "съблазнителна" функция, която се осъществява чрез заявки в него - за правдивост, сензационност, достъпност, познатост (Протохристова 1991: 35). Такива заглавия са описателни или тематични, затова внушават достъпност. Те предразполагат или провокират читателите, и с това ги привличат. Един от сполучливите ходове спрямо читателския интерес е уловката, че се предлага "нещо истинско", задоволява се стръвта по действителни житейски истории. Например в изданието "РУСЕНСКАТА КЪРВАВА БАНЯ, София, 1910" има подзаглавие - "бележки на очевидец". В разглеждания от нас случай съществуват множество текстове - брошури, репортажи, пощенски картички, спомени, песни, чиято стилистика ги характеризира като сензационни четива, продукт на масовата култура.

Ето и самата история:

Влюбените Саафет и Юрдан решават да се венчеят. На 21.02. Саафет пристава на Юрдан. Родителите й искат връщането й от административните власти. На 24.02. двамата са привикани при градоначалника, Саафет е прегледана от лекари, които установяват "нормалност" в умствено отношение и възраст 18 години. Следователно можело да се ожени. На 25.02. баща й, който е ходжа, заедно с други мюсюлмани отиват при градоначалника, а пред площада се събира тълпа, чакаща развръзката. "От тоя именно момент заговориха патриотическите чувства у масата, която искаше да увеличи нацията с едно влюбено туркинче", разказват очевидците.

На 27.02. Русенският окръжен съд, въз основа на твърденията на родителите, че Саафет е на възраст 15 г. и 9 месеца, разпорежда връщането й. Вечерта на 27-ми Саафет е в къщата на родителите си. През нощта около къщата се събира "тълпа от македонстващи и авантюристи", които решават да я откраднат. Към 3 ч. след полунощ властите преместват Саафет във Втори полицейски участък.

На 28.02. около 10 ч. на градската пиаца се събират около 200 души - "развалени, буйстващи и македонстващи авантюристи", които, начело с музика, се запътват към полицейския участък, за да вземат Саафет. Заповедта на окръжния управител е категорична - да се употреби и оръжие, но да се разпръсне тълпата. Събират се близо 1000 души. Освобождават момичето, музиката свири "Шуми Марица" и пред къщата на Юрдан Стефанов започва голямо хоро. Влюбените и техните приятели междувременно си тръгват. Празнуващите стават все по-много, защото денят 28.02. е Сирни заговезни. На този ден в Русе, както навсякъде в Европа по това време, се прави карнавал. Карнавалното шествие - "маскена сватба", се движело по ул. "Александровска" в посока към днешните Хали. Към 14 ч. се появява полицейският пристав Петков, комуто се подиграват за отвличането на Саафет. Раздразнен, приставът си отива и след половин час се връща с кавалерията на Девети полк (с командващ полк. Кацаров) и рота от Втори Искърски полк (с командващ кап. Пошев). След поредица от взаимни обиди и словесни предизвикателства започва "кървавата баня", която отнема живота на 24 човека, а ранените са около 70.

Първоначално полицията се опитва да потули събитието, ограничавайки телефонните разговори извън Русе. Събитие, което различни обществени групи интерпретират съобразно собствените си интереси, извличайки полза от това - партиите с лява ориентация - срещу класовия си враг, опозицията срещу управляващите, пацифистите срещу армията. Народното събрание приема резолюция против действията на правителството, а студентите провеждат в столицата демонстрация. Разпространяват се "фотографически карти" на русенските жертви.

Вестник “Вечерна поща” опровергава и изнася в броя си от 3 март, че няма убит нито един войник. Ранен е само един кон. Междувременно в Русе има още починали. Така общото число на жертвите става 26, а 30 тежко ранени се борят за живота си. По-леко посечените със саби и контузени граждани са стотина на брой. Гневни българи казват иронично, че от полицията също има хора за прибиране, но… за психиатрическото отделение на болниците. В лудницата трябвало да се прати и целият министерски кабинет.
Аферата “Саафет”, наречена още Кървавите Заговезни, не би се случила, ако Фердинанд не бе поканен от султан Абдул Хамид ІІ да отиде в Цариград. Заради аферата царят е закичен там с най-високия турски орден, обсипан с любимите му брилянти. След завръщането му се забравят пречките пред брака на Саафет и Стефанов.

Всъщност, докато хората смятат, че Саафет е в Румъния, виновничката за кървавата баня се покрива в русенското село Рахово. Там на 10 март туркинчето приема християнската вяра и се прекръства на Руска.

Фаталният човек – Михаил Такев, същият, който през 1897 г. примамва Алеко Константинов в Пещера, за да бъде убит, е леко “наказан”. Вместо министър на вътрешните работи, той става министър на железниците, пощите и телеграфите. Никой не може да каже със сигурност дали го застигат клетвите на русенките. Факт е обаче, че десет години след погрома Такев е застрелян.

Но съдбата не е благосклонна и към влюбените, които свиват семейно гнездо в Свищов. Според сведенията от онова време през Балканската война Юрдан е убит, а Руска (Саафет) заболява и умира от охтика.

Мартина Милкова