Нараства проблемът с космическия боклук

Нараства проблемът с космическите отпадъци и опасностите, които те носят за Земята. Броят на инцидентите с падащи космически отломки се увеличава с всяка изминала година, а рисковете стават все по-сериозни.

Държавната космическа агенция на Кения започна разследване за произхода на метален пръстен с тегло около 500 килограма и диаметър 2,5 метра, който падна в село Мукуку в началото на януари 2025 година. Според кенийските власти най-вероятно става дума за част от първата степен на космическа ракета-носител. В изявление на космическата агенция се посочва: "Такива обекти трябва да изгарят в атмосферата или да падат в океана".

Според данни на Европейската космическа агенция (ЕКА), цитирани от вестник "СЕГА", през 2024 година космически отпадъци навлизат в атмосферата почти всяка седмица. През 2023 година на Земята са паднали 1500 обекта, а година по-рано – 2500. За сравнение, през миналия век средният брой части от космически боклук, падащи на планетата, е бил значително по-малък – около 500 годишно.

Инциденти с космически отпадъци

Отломки от ракети, неработещи сателити, космически кораби и отпадъци от Международната космическа станция (МКС) често се връщат в земната атмосфера. По-голямата част от тях изгаря в плътните ѝ слоеве и не представлява опасност. Космическите агенции се стремят да изчислят внимателно траекторията на излезлите от строя сателити и космически станции, като частните и държавните компании са задължени да представят такива изчисления още преди старта.

Въпреки това не винаги е възможно безопасното изхвърляне на отпадъци от космоса. През 2024 година в американския щат Флорида върху къща падна парче от контейнер с изхабени батерии, изхвърлен от МКС още през 2021 година. Изхвърлянето на отпадъци с общо тегло над два тона беше контролирано от НАСА. Според прогнозите на американската космическа агенция контейнерът и съдържанието му е трябвало да изгорят в атмосферата, но част от отпадъците навлизат повторно в нея, в резултат на което отломка с размери 10 на 4 сантиметра и тегло малко под килограм проби покрива и тавана на частен дом.

НАСА пое отговорност и обеща: "Международната космическа станция ще проведе детайлно изследване на процеса на изхвърляне и повторно навлизане в атмосферата, за да определи причината за запазването на отломките и при необходимост да актуализира моделирането и анализа".

Исторически случаи на падащи космически отпадъци

Случаят във Флорида не е единственият. През 2003 година, по време на неуспешно кацане в САЩ, избухна космическата совалка „Колумбия" и загинаха седемте члена на екипажа. Една от отломките проби тавана на стоматологичен кабинет в Луизиана, а по-късно в околността бяха намерени около 84 хиляди части от совалката.

Много държави "изпускат" отломки от ракети на Земята. През 2023 година на плаж в Австралия беше изхвърлен метален цилиндър с диаметър около три метра – оказа се, че това е част от ракета, изстреляна от Индия. Индийските власти потвърдиха предположението на австралийското космическо агентство, но не прибраха отпадъците, които по-късно бяха изложени в научно-образователен център в столицата на Западна Австралия.

През 1979 година части от американската орбитална станция Skylab, която неуспешно навлезе в земната атмосфера, бяха разпръснати над няколко австралийски града.

Първите случаи на падане на космически апарати са регистрирани още през 1960-те години. През 1962 година отломки от първия съветски космически кораб „Восток-1П" паднаха в щата Уисконсин. Няколко фрагмента бяха намерени в град Манитовок, където от 16 години се организира ежегодният фестивал Sputnikfest.

В Манитовок никой не пострада при падането на отломките, но през 1969 година японски дипломати съобщиха, че отломки от съветски космически апарат са паднали върху товарен кораб, ранявайки петима членове на екипажа. Вторият потвърден случай на падане на космически отломки върху човек беше регистриран през 1997 година, когато в Оклахома падащ 10-сантиметров фрагмент от американската ракета „Делта II" удари жена.

Като цяло вероятността човек да пострада от космически отломки е изключително малка. Според изчисленията на Европейската космическа агенция шансът е един на милиард.

Опасността в орбита

През есента на 2024 година Европейската космическа агенция публикува доклад за количеството космически отпадъци в земната орбита. Според данните на ЕКА в орбита има над един милион отломки с размер над 1 сантиметър, "достатъчно големи, за да нанесат катастрофални щети". По-големите и по-опасни отломки, с размер над 10 сантиметра, са около 26 хиляди.

Отломките се следят внимателно, за да се избегнат сблъсъци с активни сателити и МКС. Освен държавни организации, като 18-а ескадрила за контрол на космическото пространство на ВВС на САЩ, има и различни частни компании, които получават договори, изграждат станции за наблюдение по целия свят и следят отломките, включително и тези с диаметър от няколко сантиметра.

Почти всички съвременни сателити са оборудвани с двигатели, което им позволява да маневрират. През последната година броят на маневрите, които сателитите трябваше да предприемат с цел избягване на сблъсъци, надхвърли няколко хиляди. За опасно се смята приближаване на разстояние от пет километра.

Решения за справяне с космическите отпадъци

В момента съществуват няколко начина за сравнително безопасно премахване на космическите отпадъци. Има орбита за "погребване", на която се изстрелват спътници от геостационарната орбита, която е на 35 000 километра. Съществува правило, прието в Европа и САЩ, което изисква използваните спътници и горните части на ракетите да се свалят, за да изгорят частично в атмосферата и частично да паднат в неизползваеми части на Световния океан.

Основната зона за "погребване" на космическите отпадъци на Земята, наречена "космическо гробище", се намира в Тихия океан, на най-голямо разстояние от сушата. Спътниците и апаратите се изпращат към това "гробище" от 1971 година. Първоначално СССР и САЩ използваха тази зона, а по-късно обломки от свои апарати започнаха да изпращат страните от Европейския съюз и Япония. До 2018 година в океана са потопени поне 263 космически апарата. Най-големият потопен обект досега е орбиталната станция "Мир", чийто обломки, които не изгоряха в атмосферата и достигнаха водата, тежаха около 12 тона.

Различни компании работят по създаването на роботи за почистване на космическите отпадъци. Италианската компания D-Orbit през 2024 година подписа договор с ЕКА на стойност 131 милиона долара за създаването на космически апарат за обслужване на спътници на орбитата. Японската компания Astroscale също разработва подобни технологии, като нейният апарат ADRAS-J се приближи на рекордно малко разстояние от 15 метра до ракета на орбитата от 2009 година. С подобна дейност се занимават и компании във Великобритания, Швейцария, САЩ, Индия и други държави.

Международни инициативи

Европейското космическо агентство разработи харта Zero Debris ("Нула отпадъци"), която предполага "значително ограничаване на образуването на космически отпадъци на околоземната и лунната орбити до 2030 година за всички бъдещи мисии, програми и дейности". Представителката на ЕКА Гизела Зюсс обясни пред Euronews: "Целта на тази харта е да се стигне до нула забравени орбитални апарати до 2030 година. Това е документ без задължителен характер с високи изисквания. Това е инициатива на цялото космическо общество, включително нашето агентство и много други заинтересовани страни".

Към момента хартата е подписана от 16 държави, като през декември миналата година към тях се присъедини и Дания. Въпреки това, в програмата не участват космически сили като Русия, САЩ, Китай и Индия, което поставя под въпрос нейната ефективност.