Четири свещи горели бавно.- Аз съм Мир - казала първата - но...
4
Четири свещи горели бавно. - Аз съм Мир - казала първата - но в наше време никой не се бори за мен.
И пламъкът на Мира бавно започнал да гасне, докато изчезнал напълно. Втората промълвила:
- Аз съм Вяра, но вече никой не ме търси и не се нуждае от мен.
И нейният пламък също спрял да гори. - Аз съм Любов и също нямам достатъчно сила да продължавам да горя. Хората не ми обръщат внимание и не разбират колко съм важна. Те не обичат дори най-близките си.
И без да чака повече, Любовта угаснала. Изведнъж в стаята влязло дете и видяло, че три от свещите са угаснали - Защо не светите? - разплакало се то. - Трябваше да изгорите до край. Тогава четвъртата свещ му заговорила нежно:
- Не се бой, аз съм Надежда. Докато горя, винаги можеш да запалиш останалите три свещи. С блеснали очи детето взело свещта на Надеждата и запалило другите три свещи. Никога не позволявайте свещта на надеждата да угасне!
