Паметникът на Свободата /опълченския паметник/ е проектиран в началото на XX век от италианския скулптор Арнолдо Цоки, а е изработен от Георги Киселинчев.

С течение на времето е придобил значение като един от символите на града и е част от герба му. Статуята на върха представлява фигура на жена, която държи меч в лявата си ръка, сочейки в дясната посока, откъдето са дошли освободителите.

Единият от двата бронзови лъва при основата разкъсва с уста вериги, а другият пази Меча и Щита на Свободата. На пиедестала има релефни изображения на опълченски сцени.

Текстът на главния надпис гласи: „На поборниците и опълченците, които са взели участие за Освобождението на България през 1876 – 1877 г.“ В задната част на основата са поставени 2 оръдия.

Цитат от баладичната поема “Хаджи Димитър“ от Христо Ботев, издадена за пръв път през 1873 г. във вестник „Независимост“, е поставен на оградата на градската градина, разказва Roustchouk.bg.

Текстът гласи:

“Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...“