Разговор с жената, която откара до хотела за бала изоставения от съучениците си Кристиян, сподели 24 часа.

- Г-жо Видева, какво ви провокира в случката с “абитуриента със светлосив костюм”?

- Реакцията ми беше спонтанна. Бях огорчена. Не приех за нормално момчето да ходи само на бала, и то пеша. Всичко това, което се каза - че едва ли не с него са се държали мило и са го обичали, не искам да го коментирам, защото не е така. С очите си го видях.

В това, което написах, няма нищо преекспонирано.

Не съм излъгала по никакъв начин. Те тръгнаха, той остана сам. Тогава сметнах, че на бала си трябва да отидеш с кола. Настигнах момчето. Качих го в колата си. Впоследствие се оказа, че не е питал всички съученици дали искат да го закарат. Те, от друга страна, са били 4 години заедно. Знаели са неговото финансово положение. Сега други неща се говорят - че те били събирали пари за неговия бал. Не знам доколко това е вярно. Изписа се, че децата били мили с него. Това не е истина.

- В крайна сметка Кристиан наистина е останал сам в дъжда.

- Когато го видях, се задуших от разочарование. Оставих кучето вкъщи и хукнах след него. Попитах някои родители дали ги е питал има ли място. Вероятно той не ги е попитал. Затова се извиних на децата, родителите и на класната, която е приятелка на мен и майка ми. От друга страна, за 4 г. съучениците сами трябваше да му предложат.

Класната е много добра жена, много сърдечна и интелигентна. Тя се успокои, когато разбра, че е с мен. Момчето ми беше много благодарно. Много е интелигентен.

- Много хубаво и човешки разказахте историята на Кристиан. С каква професия сте?

- Зареждам с материали фризьорски салони. Засега това е моята професия.

-А защо решихте да пишете във фейсбук?

- Моята цел е да събудя младото общество - да бъдат по-внимателни, да правят добрини. Не да чакат някой да поиска да бъде направено доброто, а сами да се оглеждат какво добро могат да направят. Например на мен ми е много тъжна картинката, когато видя старци да ровят по кофите за боклук. Те са изградили нашата държава. Затова винаги им помагам. И те ме благославят. И това съм го писала във Фейсбук. Аз се извиних на всички - и на класната, и на родителите, и на дечицата, въпреки че не знам доколко техните дечица заслужават извинение. Пак повтарям, те сами можеха да предложат на това момче да го качат в колите си, а не да чакат той да ги помоли. Те просто не желаеха неговата компания, това е истината според мен. И се вижда от моето видео, от моите снимки.