Европа плаща цената на климатичните промени

Европа изживява най-тежката климатична криза в историята си, като само за последното десетилетие континентът е загубил над 145 милиарда евро от екстремни метеорологични явления, а годишно 175 хиляди души умират от жеги. Текущата 2025 година се оформя като рекордна, с температури достигащи 46.6°C в Португалия и 46°C в Испания - най-високите измервани някога за месец юни.

"Виждаме вече едно увеличаване на честотата, но също започва по-рано. Тя започна през юни, нормално е тези крайни горещини да ги видим през юли месец", заяви бившият министър на околната среда и водите Юлиян Попов в коментар за Bulgaria ON AIR.

Рекордните температури превръщат юни в ад

Според Европейската агенция за околна среда, юни 2025 година вече е най-горещият за континента, откакто се води статистика. В испанския град Ел Гранадо температурата достигна 46°C, разбивайки предишния национален рекорд от 45.2°C, поставен в Севиля през 1965 година. Португалия регистрира 46.6°C в град Мора - абсолютен рекорд за юни месец.

В България най-високата температура за юни беше 40.6°C в Лом на 26 юни, а месецът се оказа един от най-сухите в 140-годишната метеорологична история на страната с валежи под 50% от обичайното.

Средиземно море постигна рекордни температури от 26.01°C в края на юни - с 3-6°C над средните стойности, което според експертите подхранва екстремните горещини на сушата и увеличава риска от разрушителни бури.

Икономическата цена на климатичните промени

Данните на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) разкриват шокиращи икономически загуби. Само за периода 2010-2020 година климатичните аномалии - горещи вълни, наводнения и бури - са причинили над 145 милиарда евро икономически щети в Европейския съюз.

30-годишната средна стойност показва ясна тенденция на нарастване с близо 2% годишно през последното десетилетие. Най-голямата годишна загуба беше регистрирана през 2017 година - 27.9 милиарда евро в резултат на горещите вълни, които изсушиха земята и предизвикаха горски пожари.

Европейската централна банка предупреждава, че жегите водят до повишение на цените на храните и измерим спад на БВП. През 2022 година инфлацията при храните се ускори с между 0.4 и 0.9 процентни пункта заради екстремните температури.

Смъртоносните последици от жегите

Световната здравна организация съобщава тревожни данни - всяка година в европейския регион на СЗО (от Исландия до Русия) горещините причиняват над 175 хиляди смъртни случая. Европа е най-бързо затоплящият се континент в света, с температури нарастващи с двойно по-бързо темпо от глобалната средна стойност.

"Вече не се питаме дали ще има гореща вълна, а колко на брой ще преживеем тази година и колко дълго ще продължат", предупреди Марисол Иглесиас Гонсалес, технически сътрудник по климатичните промени и здравето в офиса на СЗО в Бон.

Затоплянето на моретата усилва кризата

"Горещите вълни в Средиземноморието са много опасни. Също така – в Черно море, защото то е може би второто най-бързо затоплящо се море, също поради факта, че е затворено", обясни Юлиян Попов пред Actualno.com.

Морските топлинни вълни водят до масова смъртност сред морските обитатели, увеличават риска от силни бури и наводнения и променят локалния климат. Средиземноморският регион се затопля 20% по-бързо от глобалната средна стойност, превръщайки го в най-горещата точка на климатичните промени.

Европа и сушата

Към май 2025 година 41.2% от Европа беше засегната от суша - от ранни предупредителни знаци до пълни аларми. Март 2025 беше най-горещият за континента, откакто се води статистика, докато валежите бяха необичайно концентрирани само в южните райони.

Европейската комисия предупреждава, че тази суша може да стане най-тежката за 100 години, засягайки селското стопанство, туризма, водоснабдяването и енергийния сектор.

Войната в Украйна усложнява екологичната криза

Паралелно с климатичната криза, войната в Украйна добавя нови екологични щети. Киев е документирал над 8 хиляди случая на руски престъпления срещу околната среда с обща стойност над 85 милиарда евро - цифра, която не включва щетите в окупираните територии.

"Екологичните последици за Украйна след войната са в рамките на стотици милиарди. Трябва да бъдем много добре подготвени – с технологии, с планове за възстановяване на околната среда в Украйна", подчерта Юлиян Попов.

Според Световната банка общата цена за възстановяване на Украйна се оценява на 524 милиарда долара (506 милиарда евро) през следващото десетилетие.

Неотложни действия за адаптация

"Не правим нищо кой знае какво, пасивни сме както по отношение на доброто, така и по отношение на лошото", критикува Попов българските усилия за справяне с климатичните промени.

Експерти призовават за спешни мерки за адаптация, включително подобряване на координацията между институциите, инвестиции в устойчива инфраструктура и защита на природните екосистеми. Без бързи действия Европа рискува да изгуби половин пункт от икономическия си растеж тази година.

Климатичните промени вече не са въпрос на бъдещето - те са тук и изискват незабавни действия, както на европейско, така и на национално ниво.