В рамките на удължителния бюджет държавата няма възможност за поемане на изцяло нов дълг

Служебният финансов министър Георги Клисурски обяви в парламента, че наличните 6,8 милиарда евро във фискалния резерв стигат за покриване на държавните харчове до приемането на редовен бюджет. Това съобщават от БТА по повод днешното изслушване на финансист номер едно пред депутатите относно актуалното финансово състояние на страната.

Спад на наличностите

Към края на април фискалният резерв на България възлиза на 6,8 милиарда евро, без да се отчита Сребърният фонд. От тях 5,3 милиарда евро са под формата на депозити в БНБ и търговски банки, а 1,5 милиарда евро представляват вземания от фондовете на ЕС за сертифицирани разходи и аванси. Статистиката отчита спад спрямо края на 2025 година, когато резервът е бил 8,9 милиарда евро.

"С наличността във фискалния резерв в момента ще могат да бъдат покрити всички разходи в държавата до приемането на редовния бюджет", категоричен бе Клисурски от парламентарната трибуна.

Той увери, че през април държавният бюджет не е използвал наличности от резерва, а приходите са достатъчни за текущите разплащания. Според него няма риск за приоритетни разходи като социални плащания и пенсии, които са гарантирани в удължителния закон.

Дефицит в рамките на правилата

Финансовият министър очерта като ключова задача пред новото правителство приемането на бюджет, който стриктно да спазва Маастрихтските критерии. Според Закона за публичните финанси дефицитът не бива да надвишава 3 процента от БВП към края на декември 2026 година.

Въпреки очакваните колебания в текущия дефицит до края на годината заради плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост, Клисурски изрази увереност, че фискалната рамка ще издържи.

Таванът на дълга остава нула

По време на изслушването бе повдигнат и въпросът за лимита на държавния дълг, лансиран по-рано от Гълъб Донев. Служебният министър обясни, че според действащия удължителен закон държавата няма право да тегли изцяло нов дълг.

"България в момента в рамките на удължителния закон не може да поема изцяло нов дълг, реално лимитът е нула", уточни той.

Единственото изключение е поемането на дълг за рефинансиране на вече съществуващи задължения в размер на 1,4 милиарда евро. За сравнение, през 2025 година лимитът е достигал 10 милиарда евро. Решението за евентуално вдигане на тавана на дълга ще бъде в ръцете на следващото редовно правителство.