Ново изследване променя напълно разбирането за лечението на заболяването

Малки наследствени генетични различия са причината някои пушачи да развиват рак на белия дроб, докато други остават здрави, съобщават от БГНЕС, цитирайки ново изследване в престижното научно списание Nature. Откритието на международен екип от изследователи дава отговор на дългогодишна биологична загадка и проправя път към изцяло индивидуализиран подход в превенцията и терапията на онкологичните заболявания в световен мащаб.

Ролята на наследствената ДНК

Медицинската практика отдавна отчита парадокса, при който дългогодишни пушачи не развиват рак, докато хора, които никога не са докосвали цигара, се разболяват. Аналогична е ситуацията и при рака на кожата, където не всеки човек, изложен на интензивна слънчева светлина, развива меланом. Според експертите ключът се крие в генетичния състав на индивида.

„Това проучване показва, че наследените гени вероятно имат голямо влияние върху начина, по който се развиват раковите заболявания след увреждане на ДНК“, посочва Сам Годфри от организацията Cancer Research UK.

Дори минимални наследствени различия в генома могат коренно да променят начина, по който туморите еволюират, след като организмът е бил изложен на едни и същи канцерогенни фактори.

Експеримент с генетично различни мишки

За да докажат хипотезата си, учените са използвали четири генетично различни линии мишки, които отразяват част от биологичното разнообразие, наблюдавано при хората. Всички животни са получили напълно идентична доза от един и същ канцероген на една и съща възраст.

Въпреки еднаквите външни условия, развитието на рака е протекло по коренно различни пътища в зависимост от генетичния произход на гризачите. Екипът е анализирал близо 600 тумора, за да проследи прецизно еволюцията на заболяването. Резултатите категорично показват, че макар туморите в крайна сметка да задействат сходни механизми за растеж, те достигат до тази фаза чрез напълно различни мутации. Това означава, че наследствената ДНК не само определя самия риск от възникване на рак, но и диктува поведението на тумора след неговата поява.

Бъдещето на прецизната медицина

Откритията имат потенциала да трансформират изцяло съвременните методи за скрининг и така наречената прецизна медицина.

„Ако генетичният произход влияе както върху риска от рак, така и върху развитието на туморите, бъдещите стратегии за превенция и диагностика трябва да отчитат наследствените гени и генетичното разнообразие“, обяснява Сара Айткен, асистент-професор в Медицинския факултет на Йейлския университет.

Генетичните особености на всеки отделен пациент могат да определят и как тялото му ще реагира на агресивни лечения, които атакуват туморната ДНК, като химиотерапията и лъчетерапията.

„Начинът, по който хората реагират на лекарствата срещу рак, вероятно се различава според наследствените им гени и затова може да се наложи диагностиката и лечението да бъдат съобразявани индивидуално“, допълва Айткен.

Въпреки че са необходими допълнителни клинични изследвания при хора, данните от списание Nature дават надежда за създаването на много по-точни методи за ранна оценка на риска и животоспасяващо лечение.