Такова дело не се среща често. Така накратко може да се обобщи приключилият наскоро процес за смъртта на журналиста Милен Цветков

Той загина при тежка катастрофа на 20 април 2020 г., след като автомобилът му бе пометен на кръстовище от друга кола, пише Самиуил Димитров в Mediapool.bg

Неотдавна съдът произнесе решение на първа инстанция – 9 години затвор за Кристиан Николов, който е шофирал автомобила, убил Милен Цветков. Това дело е важно по няколко причини.

Жертвата е човек, когото познаваше цяла България, така че е нормално общественият интерес към казуса да е голям. От друга страна, става дума за катастрофа – инцидент, срещу какъвто никой не е застрахован. Трето, и много важно обстоятелство, казусът за пореден път повдига много въпроси за пътната безопасност и най-вече за отношението на хората към нея. И не на последно място – действията на прокуратурата срещу заподозрения. В зависимост от гледната точка те могат да бъдат тълкувани както като смели и правилни, така и като обречен на провал опит за пиар.

Евентуален умисъл

След произнасянето на присъдата всички погледи са съсредоточени върху съда и това е нормално. Много хора смятат наказанието за леко и критикуват системата заради мекото отношение към виновниците за тежки катастрофи. Истината е малко по-различна. Прокуратурата изобщо не беше приятелски настроена към обвиняемия по това дело. Тъкмо обратното, той лежа над 1 година в ареста и беше обвинен по възможно най-тежката разпоредба от НК, за която се предвижда дори и доживотен затвор. Държавното обвинение твърди, че Николов е извършил престъплението с евентуален умисъл, т.е. допускал е, че може да се стигне до фатален инцидент, но му е било безразлично.

Какви са аргументите на прокуратурата? За да се докаже умисъл, се посочват няколко факта. Например липсата на спирачен път. Според държавното обвинение това означава, че младият мъж не е направил абсолютно никакъв опит да спре, въпреки че е бил наясно какво ще последва. Посочва се също и двойното превишение на скоростта и шофирането с близо 100 км./ ч. И, разбира се, наличието на три вида наркотици в кръвта му. Всичко това според прокурорите означава, че престъплението е извършено при евентуален умисъл, за което се полага и доста по-тежко наказание от определените девет години.

Непредпазливост

Подобни обвинения са рядкост. Причините за това са много като една от тях е самото разбиране за умисъла при т.нар. транспортни престъпления. Българската съдебна практика по принцип ги счита за непредпазливи. Т.е. в повечето случаи съдиите смятат, че виновните са можели и е трябвало да предвидят, че ще има тежки последици от поведението им, но не са го направили. И че в никакъв случай не са действали с умисъл.

И тъй като обвинения за умисъл при катастрофи рядко се повдигат, е естествено и да липсва съдебна практика. Все пак, за да се стигне до присъда, трябва преди това има обвиненителен акт.

Макар и бедна, съдебна практика все пак има. Един такъв пример е дело, приключило във Върховния касационен съд през 2017 г. С окончателното решение се потвърждава условна присъда за шофьор, блъснал колоездач в Русе през лятото на 2014 г. Той е признат за виновен още на първа инстанция, като след това присъдата се изменя, но констатацията за евентуален умисъл се запазва.

Мъжът е осъден след като блъска колоездач, който получава сериозна травма – счупен череп. Ударът е след изпреварване. Според делото шофьорът се изнервил, тъй като дълго време не можел да изпревари мъжа с колелото, понеже насрещната лента била заета. Когато все пак успял да направи маневрата, той скъсил дистанцията надясно и ударил колоездача. След това това продължил без да спре.

В решението на апелативния съд във Велико Търново е записано, че престъплението е извършено при евентуален умисъл.

"Той е съзнавал, че при умишленото нарушаване на правилата за движение, което е извършил – намаляване на дистанцията при изпреварването – е възможно да се достигне до съприкосновение, което да предизвика падане на велосипедиста и да му причини телесна повреда...Подсъдимият не е разчитал и на други обстоятелства, които да създадат у него увереност, че ще избегне настъпването на общественоопасните последици, освен на шанса, че това няма да се случи", посочва се в делото.

Третата инстанция се съгласява с този извод и дори е по-категорична:

"Действията му правилно са възприети като такива, обективиращи именно евентуалния му умисъл да си "поиграе" с велосипедиста, предвиждайки създаваната за него опасност при управляване на велосипеда и реалната опасност да го повали на пътя, което е допускал".

За и против

Освен прокуратурата, с тезата за евентуален умисъл са съгласни и близките на загиналия журналист. Техен адвокат е Менко Менков. Той посочва, че по делото са събрани доказателства, за да се твърди, че престъплението е извършено именно по начина, по който твърдят разследващите.

"Сам се е поставил в това положение. Допускал е, че може да се стигне до това фатално положение", казва той за Николов и сочи липсата на спирачен път, както и трите вида наркотици, открити в кръвта му.

Многократно по време на делото младият мъж отрече да е употребявал дрога. Той твърди, че взимал чай и паста за успокоение и казва, че следите от наркотици може да са от тях.

Менков нарича тези обяснения "приказки от 1001 нощ".

Очаквано, адвокатът на Николов – Константин Симеонов – обяснява нещата по различен начин.

"Случаят е класическа непредпазливост", казва той.

Симеонов обяснява, че не може да се твърди, че Николов умишлено е взел наркотици, защото е изяснено, че е приемал споменатите вече чай и паста. Освен това шофьорът доброволно се е подложил на всички възможни тестове за наличие на алкохол и дрога, което сочи, че не е имал никакви притеснения.

По повод липсата на спирачен път Симеонов казва, че има свидетелски показания, че малко преди удара Николов е заспал на волана или за момент е изгубил съзнание. Затова не може да се търси умисъл от човек, който е бил в безсъзнание.

Тези твърдения са в показанията на един от пътниците в джипа на Николов – Георги Иванов, син на депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов. Освен него в колата по време на удара е и приятелката на Николов – Симона Цанкова.

"Това е обвинение е до голяма степен свързано с личността на извършителя и с шума около този случай. Действията на прокуратурата често се оправдават с обществения интерес, а не от правото", казва Симеонов.

Въпрос на интерпретация

Това дело не е приключило. И прокуратурата, и защитата на Николов са подали жалби срещу първоинстанционното решение. Мотивите на съдията все още не са обявени, така че към момента не е ясно на база на какви аргументи е взето решението за липса на умисъл.

Със сигурност процесът ще продължи пред следващата инстанция. Там ще бъдат представени същите доказателства. И евентуално установяване на умисъл в крайна сметка ще зависи от интерпретацията на доказателствата.