Американската камбана бие. И всеки, който има разум и съвест, може да я чуе. Какво означава за България "писмото от Америка" с имената на Божков, Пеевски и Желязков? Какво пише между редовете?

Коментар от Даниел Смилов за Дойче Веле:

Съединените щати отново доказаха, че са не само стратегически съюзник на България, но и добър приятел. Такъв, който не си мълчи куртоазно, когато вижда, че приятелят му греши. България, за щастие, се радва на много такива приятели измежду най-развитите и демократични страни в света. ЕС например редовно ни посочва - и то с все по-настоятелен тон - системните дефекти в областта на корупцията и проблемите с правовата държава. Американците предприеха по-директен и персонален подход. Те наименоваха Васил Божков, Делян Пеевски и Илко Желязков като участници в широкомащабна политическа корупция. Последиците по глобалния акт “Магнитски” са много тежки за посочените лица и техните фирми: притежанията им в свързани с Америка банки и институции, както и всички трансакции с тях, са блокирани. Така те де факто са изолирани от световната банкова и финансова система.

Между редовете

"Писмото от Америка” обаче не е адресирано до посочените три лица. Негов получател е суверенната българска държава и свободните граждани на България. САЩ са взели своето решение и ни съобщават, че за тях определени практики (дипломатично казано) са недопустими и че по техните закони извършителите им се санкционират. Какво прави по тези въпроси България - това си е нейно решение, което ще бъде взето от нейните институции и от избирателите на предстоящия парламентарен вот на 11 юли. Тоест, американската камбана бие - и който има уши, разум и съвест, може да я чуе.

Текстът на писмото всъщност не е особена изненада за българския читател: картината, която се получава, е позната. Макар че впечатлява с някои нови детайли за конкретни корупционни действия: например за ролята на Илко Желязков като инструмент на Делян Пеевски за оказване на натиск върху политици. Тези детайли със сигурност са важни, но далеч по-важни са общите послания от действията на САЩ, които би трябвало да имат сериозни политически последици:

1. Посочването на трите лица всъщност заклеймява целия управленски модел “Борисов”: политико-бизнес съдружието между ГЕРБ и ДПС от последните десетина години. Божков и Пеевски очевидно са корумпирали някого по най-високите етажи на властта и този някой всъщност е назован, макар и не с трите му имена. "Васил Крумов Божков, български бизнесмен и олигарх, неколкократно е подкупвал държавни служители. Тези служители включват един настоящ политически лидер, както и бившия председател на вече закритата Държавна комисия по хазарта (ДКХ).” Дали едно от трите имена на “настоящия лидер” е “Борисов” изглежда по-скоро риторичен въпрос. За някои това не бил Борисов, а някакъв секретар на комунистическата партия, макар че не е ясно защо Божков ще подкупва хора без власт. Но и за тези съмняващи се хора едно би трябвало да е съвсем сигурно - политическата отговорност за корупционните практики е на Борисов, но и на ДПС, чийто депутат беше Делян Пеевски. А Илко Желязков е избран на последния си пост с гласовете на ГЕРБ и ДПС (с малка подкрепа от БСП). Между другото, това не е прецедент - ГЕРБ и ДПС по принцип винаги са гласували заедно при назначаването на най-важните членове на регулатори, агенции и комисии през последните години. Съдружието между ГЕРБ и ДПС лъсна и в ББР, която се е превърнала в касичка на определени бизнесмени, свързвани по един или друг начин с двете партии;
2. Службите в България се използват за политически и корупционни цели: за изнудване на политически противници, за осигуряване на политическа подкрепа. Назоваването на Желязков изобщо не е случайно в контекста на сегашния скандал с подслушванията - то говори за системните проблеми в този сектор. А и Иван Гешев индиректно ги потвърди, като случайно “подгони” един от тези, които бяха назначени да разследват българския “Уотъргейт”;
3. Партийно украсена корупция има по всякакви агенции, включително и в тези, които участват в даването на българско гражданство и са били отдадени като феод на “патерици” на властта като ВМРО. В отделно действие на Държавния департамент бяха наложени санкции (да не влизат в САЩ) и на още три лица, сред които един заместник-министър на ГЕРБ и двама от Държавната агенция за българите в чужбина. С това заклеймяването на модела “Борисов” добива цялост - освен ГЕРБ и ДПС, към него за изчерпателност са добавени и “патериците”;
4. Най-сериозното послание изглежда е за правосъдната система и особено за прокуратурата в България. Сигурно определени медии и говорители ще ревнат: "Нямате доказателства”, "Американците да дадат каквото имат”. САЩ сигурно нищо няма да ни дадат, а и не бива да ни дават, защото това би било унизително за собствените ни служби и органи, редовно проспиващи големите проблеми. Проспаха българския “Скрипал” (това е казусът “Гебрев”), в истинския казус “Скрипал” на база на тяхна информация България на практика подкрепи Русия, пропуснаха да забележат взривовете в българските заводи и т.н. Божков го забелязаха наскоро, когато той нещо не се разбра с управляващите. А Пеевски никога не е бил забелязван и дори "ДП" по едно време беше станало "10" в едни важни документи, които мистериозно бяха изгубени. САЩ са свършили своята работа и явно имат доказателства, които могат да издържат в американски съд при обжалване на блокирането на имуществото на санкционираните. В същото време в България продължава да “няма доказателства” поне по следните взаимосвързани скандали:

• подслушването на политици от опозицията преди изборите;
• знанието на Борисов и Горанов за 700-те милиона данъчен бонус за Божков;
• подкупите, давани от Божков за Борисов и Горанов;
• записите на бившия премиер, в които става дума за злоупотреба с власт;
• шкафчето на премиера с пари и кюлчетата (за сметка на това обаче разбрахме, че в чекмеджето на този, който трябва да провери подслушванията, имало римски монети, едната от които е оценена на 3000 евро);
• участието на Пеевски в казуса "КТБ";
• къщата в Барселона...

Вярно, че Темида е сляпа, но това не означава, че трябва да е кьорава. А в България тя (и божествените ѝ инструменти) са избирателно кьорави и системно не виждат нищо, което е по най-високите етажи на властта;

5. И не на последно място: с посланието на САЩ предизборната стратегия на ГЕРБ окончателно се срути. В България няма "антизападен пуч” срещу тези, "които се борят с руските шпиони”. Просто дойде време да се сложи край на едно структурно изкривено, корумпирано управление, което доведе до захват на държавата от частни и партизански интереси.

Най-важното послание

Санкциите на САЩ изпращат и едно още по-фундаментално послание, което не бива да пропускаме. Политиката на тази държава към България не е политика на “нашите хора”, заради които могат да се правят компромиси. Нито Борисов (да не говорим за Митов или Цветанов) е “човекът на САЩ”, нито Христо Иванов или Румен Радев са новите избраници. България се третира като цивилизована, суверенна държава, в която управляват правилата и принципите, а не едни или други хора. Това е смисълът и на англосаксонската фраза “rule of law” - “управлението на закона”. Именно върховенството на правото е общата ценностна основа, върху която са изградени и атлантическото сътрудничество, и Европейският съюз. Време е България да стане наистина пълноправен член на тези алианси, като превърне в реалност това, което пише в чл. 4(1) на нейната конституция: Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.