В журналистическите среди отдавна се знае, че дори случайно да си забравил, че идват избори, има неща, които могат да те подсетят 

Например: два дни преди вота Волен Сидеров да нахлуе в НАТФИЗ, за да търси наркомани. Коя е датата на изборите? Как коя: като видиш развилнял се Сидеров, значи е вдругиден.

Подобна стратегия обаче може да се проследи навсякъде, пише actualno.com. И то с много по-голям размах от дребните хулигански прояви. Например: поголовното покачване по сектори на всички заплати от Борисов в последните месеци. Крайно необходимо, разбира се - особено за лекарите. Но все пак остава ключовият въпрос - как така години наред няма, и винаги, когато стане дума за пари, се стига до капана на "за да дам на едните, трябва да взема от другите". Но ето на - внезапен обрат - няколко месеца преди изборите, в най-тежката икономическа година, се оказа, че има и за лекарите, и за полицаите, и за университетите. И тук далеч не става дума за противопоставяне на повишенията - такива трябваше да има от много години насам. Таймингът обаче остава твърде съмнителен: ако случайно вземеш, че покачиш парите в първите години на управлението, току-виж са взели да го забравят и да искат повече, когато дойде време за избори.

Изглежда, че гражданският договор е подписан по особен начин.

Той гласи: четири години ще се занимаваме със собственото ни благоденствие, а после, в последните месеци ще се позанимаем малко с вас, за да спечелим нови четири години, в които да се заемем отново със собственото ни благоденствие.

Това е сделката: и на всичкото отгоре върви с едно най-общо мърморене, че човек трябва задължително да гласува на изборите, защото иначе оставя на произвол политическата ситуация. А когато самата политическата ситуация те е оставила на произвол за четири години, това е само досадна подробност, която никой на върха не обича да му се припомня.

Идните месеци ще са белязани от този хиперактивизъм, дошъл след четиригодишно заключване на властта сама в себе си. Коронавирус, заплати, образование, пенсии: изберете си сектор и ще видите как върху него се изливат лавинообразно стотици обещания. Политическият хоризонт внезапно ще придобие ослепителна яркост, в която едно светло бъдеще се конкурира с друго светло бъдеще, а любимият избирател ще трябва само да си избере най-добрият кандидат от кастинга за "най-доброто предстои". После, ако помните въздействащата фраза на Борисов след една от последните му победи, ще се благодари за "мъдростта на българския народ". Това е трогателно. И мъдро.

Финалът също може да се предположи. Някъде около май - юни настава доволно безгрижие. Идните четири години са се проснали очакващо пред теб и чертаят романтичен хоризонт като в съзнанието на току-що приет първокурсник. Наясно си, че ще ти се стовари не един проблем на главата, но още по си наясно, че и да се стовари, имаш достатъчно време. Механизмите да бъдеш свален от власт със сигурност те облагодетелстват. Управляваш в страна, в която често може да има над 100 дни на протести и от това да не произтече нищо особено.

Това е особено приятно.

Автор: Георги Петров