Наскоро главният прокурор на републиката каза, че корупцията у нас е държавна политика. Трябва да му вярваме.

Като пряк участник и информиран наблюдател, Цацаров е най-компетентен да стигне до това заключение. Според последните социологически проучвания 70% от населението са съгласни с това заключение.

Реалната, настояща корупция означава система за кражба от общите средства на държавата – националният бюджет, общинските бюджети и европейските средства. Какво означава това за нормалните хора: когато си купувате кафе за 1 лев, вие давате 20 стотинки на държавата, а от тях 7 стотинки се крадат от държавната корупционна система, която издържа в сравнително охолство 20% от населението. Срещу останалите 13 стотинки, населението получава некачествени услуги и придобивки /пътища, регистри, саниране, Граф Игнатиев, медицински услуги и т.н./.

Корупционната система усеща, че е в опасност и реагира чрез широко рекламираната, в подчинените и „централни“ медии, борба с корупцията. За какво става дума:

– случаят „Иванчева“, ако се докаже, е искане на подкуп от частно лице, който не е получила, като самата тя не е част от организираната държавна корупционна схема.

– случаят „Баневи“, ако се докаже и не е покрито от давност, разграбване на средства на бившата комунистическа икономика. Нито Баневи, нито откраднатите средства са част от настоящата организирана корупционна схема.

– случаят „Арабаджиеви“ е подобен на случаят „Баневи“.

Във връзка с последните два казуса, няма арести на Домусчиеви, Гергов и десетки други, извършили разграбване на предприятия. Няма понеже всички тези са част от организираната държавна корупционна схема. Борба с истинската корупция от последните 10-15 години няма.

Време е за закупуване на жълти жилетки. Ако няма достатъчно, пазарната ни икономика, ще осигури производител.

Автор: Владимир Береану