След като откриха следи от кислород, астрономи определиха, че звездите в една от най-далечните наблюдавани досега галактики са се образували 250 милиона години след Големия взрив - доста кратък интервал от космическа гледна точка, съобщи "Ройтерс", цитиран от БНР.

Този кислород е най-ранният известен във Вселената.

Светлината, излъчена от галактиката, е пътувала до земята 13,28 милиарда светлинни години и е била наблюдавана чрез инфрачервени орбитиращи телескопи. Особено интересно е откриването на кислород в нея, тъй като във Вселената първоначално не е имало елементи като кислород, въглерод и азот.

Те са създадени от реакциите на синтез в най-ранните звезди и са изхвърлени в междузвездното пространство при експлодирането им. Наличието на кислород показва, че образуването на звезди в галактиката е започнало около 250 милиона години след Големия взрив, когато възрастта на Вселената е била само 2 процента от сегашната, разказа астрономът Такуя Хашимото от университета  Осака Санджо.