Договори за милиони евро спряха намалението на екотаксите у нас

Върховният административен съд (ВАС) блокира опита на правителството да намали държавните продуктови такси за електроуреди и фотоволтаични панели в страната, съобщават от Капитал. С определение от 6 октомври тричленен състав на съда с председател Виолета Главинова и членове Мария Николова и Мирела Георгиева постанови временно спиране на новите, по-ниски ставки по искане на организациите по оползотворяване "Грийнтех България" и "Елтехресурс", към чието дело на 8 октомври бяха присъединени и жалбите на "Трансинс технорециклираща компания" и "Екобултех".

Мярката е временна, но на практика замразява поевтиняването на екотаксите до окончателното произнасяне по същество. Следващото съдебно заседание по казуса е насрочено чак за 10 февруари 2027 година, като няма сигурност дали и тогава ще се стигне до финално решение. Междувременно Министерският съвет обжалва временното спиране пред петчленен състав на ВАС. Първоначално правителствената жалба беше оставена без движение заради куриозен административен гаф с невалиден електронен подпис, но след отстраняването на проблема тя вече е допусната за разглеждане.

Основният мотив на магистратите да спрат по-ниските ставки е, че те могат да причинят "значителни и трудно поправими вреди на организациите". Причината е, че приходите им от вносители и производители са обвързани като процент от държавната такса и биха паднали, докато разходите им по вече сключени договори с подизпълнители за събиране и третиране на отпадъците остават фиксирани.

Хроника на едно десетократно поскъпване

Напрежението в сектора ескалира още през лятото на 2025 година, когато частните организации по оползотворяване синхронно вдигнаха възнагражденията, които събират от бизнеса. При отделни категории скокът достигна десет и повече пъти, удряйки директно вносителите на домакински електроуреди, както и инвеститорите във фотоволтаични централи и системи за съхранение с батерии. Финансовият ефект за бизнеса беше оценен на десетки милиони евро допълнителни разходи, а в бранша синхронното поскъпване беше свързано с преразпределение на пазарното влияние и с прякора Таки.

Тъй като държавната продуктова такса, плащана към Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), беше още по-висока, фирмите нямаха реална алтернатива. В отговор на кризата, след първоначален проект през април и преработен вариант през август тази година, на 2 септември правителството прие решение за намаляване на държавните екотакси. Промяната беше обнародвана на 8 септември и обхвана електрическото и електронното оборудване, макар от нея да отпадна първоначалното предложение за намаление при батериите.

При соларните панели например държавната ставка беше намалена с около 65 процента - от приблизително 0,46 евро на 0,16 евро за килограм. От Министерството на околната среда и водите (МОСВ) защитиха мярката с подробен разходен анализ, отчитащ и печалбите от продажба на вторични суровини, като подчертаха, че екологичните цели и задължения не се занижават. Само два дни след обнародването - на 10 септември, "Елтехресурс" атакува решението в съда, а на 17 септември последва и жалбата на "Грийнтех България".

Гарантирани милиони между свързани фирми

В съдебната зала организациите по оползотворяване, които по закон събират вноски от бизнеса, за да организират рециклирането на отпадъците му, използват като основен щит договорите си с фирми подизпълнители. "Грийнтех България" например таксува своите членове с 65 процента от размера на държавната такса. Същевременно организацията е подписала анекси през януари и февруари 2026 година - малко преди МОСВ да обяви проекта за намаление, с които се задължава да плаща минимални годишни суми от общо 4,75 милиона евро. От тях поне 2,5 милиона евро отиват към дружеството "Индустриални суровини" и поне 2,25 милиона евро към "Стийл Колект", като парите се дължат независимо от реално събраните количества отпадъци. Организацията твърди пред съда, че не може едностранно да прекрати договорите си с операторите, сред които е и "Евро Стийл Трейд", макар в клаузите да фигурира стандартната опция за прекратяване по взаимно съгласие.

Аналогична е ситуацията и при "Елтехресурс", където таксата за бизнеса е фиксирана на 60 процента от държавната ставка за повечето уреди и на 70 процента за лампите. Организацията също изтъква пред ВАС договор с "Евро Стийл Трейд", по който са договорени плащания за 8,38 милиона евро през 2026 година и за 8,81 милиона евро през 2027 година, а операторът категорично е отказал да намали цените си.

Корпоративната структура зад тези дружества обаче показва, че "непреодолимите" разходи всъщност се движат в затворен кръг от свързани лица. "Грийнтех България" се притежава от фирмите "Омега рециклинг" и "Арма електроникс" с едноличен собственик Христо Метев. Неговото име е тясно свързано с една от ключовите фигури в рециклиращия бизнес у нас - Здравко Биков. Преди три години дружеството на Биков "Кюстендилска череша" прехвърля на Метев компанията "Кар холдинг". Самият Метев влиза и в съвета на директорите на организацията за рециклиране на гуми "Гумирек", чийто собственик чрез "Прогресив инвест" отново е Биков, свързван също и с организации за оползотворяване на излезли от употреба автомобили.

Още по-показателно е, че подизпълнителят "Индустриални суровини", който получава гарантирани поне 2,5 милиона евро годишно от "Грийнтех България", до средата на март тази година е бил директна собственост на самия Здравко Биков, а след това преминава към "Кубера тръст", зад което реално отново стои той. При другия голям подизпълнител - "Евро Стийл Трейд", собствениците са свързани с "Елтехресурс" през дружествата "Миконс" и "Комб инвест", а 40 процента от акциите в самата организация се държат от Павел Златинов, бивш собственик на "Макметал холдинг".

Съдебни мотиви със стара дата

Въпреки възраженията на Министерския съвет, че законът по никакъв начин не задължава организациите да обвързват цените си като процент от държавната такса и че това е техен свободен търговски избор, тричленният състав на ВАС приема доводите на частните структури. Според съдиите намаляването на приходите им създава реален риск от неплащане към операторите, спиране на събирането на отпадъци и провал на националните екологични цели.

В определението на съда обаче изпъква и сериозен правен анахронизъм. Като допълнителен аргумент за спиране на правителственото решение съдебният състав се позовава на тълкувателно решение на ВАС от 2016 година. Според него вредите, нанесени от действието на подзаконов нормативен акт, който впоследствие бъде отменен от съда, не подлежат на обезщетяване по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Така магистратите заключават, че ако по-ниските такси влязат в сила сега, организациите няма как да си потърсят парите по-късно.

Този аргумент обаче директно противоречи на действащото законодателство от последните седем години. Още през ноември 2019 година (обнародвано в брой 94 на "Държавен вестник" от 29 ноември 2019 година) Народното събрание промени член 1, алинея 1 от ЗОДОВ и изрично въведе отговорност на държавата за вреди, причинени от отменени като незаконосъобразни или нищожни подзаконови нормативни актове. Дали петчленният състав на ВАС ще ревизира този пропуск и ще отпуши поевтиняването на екотаксите за бизнеса и потребителите, предстои да стане ясно в следващите седмици.