Рециклиращи компании блокират поевтиняването на техниката

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) публикува проект за безпрецедентно намаляване на продуктовите такси за излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, съобщават от ведомството в официалния портал за обществени консултации. Реформата, която ще бъде обсъждана до 20 май, предвижда срив на държавните налози с между 70% и 90% спрямо сегашните им нива. Стъпката идва след признанието на властите, че българските такси са от 4 до 9 пъти по-високи от средното ниво в Европейския съюз.

Абсурдът в цифри: 34 пъти по-скъпо от Австрия

В мотивите към проекта, подписан от министър Юлиян Попов, категорично се посочва, че сегашната финансова тежест е непропорционална и изкривява пазара. Официалните данни показват скандални разлики с останалите европейски държави. Докато продуктовата такса за електроуреди в Австрия е едва 0,52 евро, в България тя достига 18 евро – разлика от над 34 пъти. Подобна е ситуацията и при рециклирането на соларни панели, където родният бизнес плаща близо 460 евро на тон, спрямо 118 евро в Румъния и 65 евро в Нидерландия.

Според новия проект, държавната ставка за хладилници и климатици ще падне до 0,24 евро за килограм. Таксата за екрани и монитори се фиксира на 0,42 евро на килограм, а за малките домакински уреди се предвиждат нива между 0,14 и 0,21 евро.

„Основната причина за инициирането на промяната на продуктовите такси беше големият обществен интерес, както и изготвените проучвания от някои от браншовите организации“, посочват от МОСВ.

Картелният скок и скритият данък

Драстичното орязване на ставките е закъснял отговор на кризата от лятото на 2025 година. Тогава три от четирите лицензирани частни организации за рециклиране у нас вдигнаха таксите си синхронно с между 700% и 900%, без да предоставят публична обосновка за действията си. Само за малките електроуреди таксата скочи от 0,04 евро на 1,02 евро за килограм, а за соларните панели – от 0,05 евро на 0,61 евро.

Този безпрецедентен скок на пазар, който генерира над 51 милиона евро годишно, провокира съмнения за картелно споразумение и призиви за разследване от страна на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Ще паднат ли цените в магазините?

Въпреки амбициозната стъпка на държавата, крайните потребители едва ли ще усетят сериозно поевтиняване на техниката в търговската мрежа. Причината е, че продуктовата такса масово се плаща не на държавата, а на частните организации за оползотворяване, чиито лицензионни възнаграждения остават между 2 и 6 пъти по-високи от европейския стандарт.

От Българската индустриална асоциация (БИА) приветстват държавното намаление, но са категорични, че то е само началото и настояват за системен контрол върху прозрачното ценообразуване на частните компании.

От своя страна, частните рециклиращи дружества предупреждават, че сривът в приходите може да направи дейността им нерентабилна.

„Намалението на държавната такса не води автоматично до намаление на цените на уредите. Първият въпрос, който трябва да си зададем, е дали организациите ще намалят своите такси“, коментират експерти от бранша. Според тях, ако системата бъде недофинансирана, десетки хиляди тонове стара техника ще останат по сметищата всяка година.