Апелативният съд във Варна заключи, че данъчно престъпление не е извършено

Варненският апелативен съд оправда 98-годишен подсъдим по обвинение в укриване на данъци. Въззивната инстанция отмени частично осъдителна присъда на Окръжен съд – Варна. С новопостановения съдебен акт Божимир А. е признат за невинен в това, че от април 2007 г. до април 2008 г. във Варна, при продължавано престъпление като физическо лице е избегнал установяването на данъчни задължения в големи размери. Според обвинението мъжът е затаил истина в подадени данъчни декларации за дължим налог върху доходите на физическите лица за 2006г. и 2007 г. в размер на 11 902,81 лева. Средствата били получени като лихви и неустойки по предоставени заеми в общ размер на 55 975,41. Като неоснователен бе отхвърлен предявеният от Държавата граждански иск за сумата от 11 902,81 лева - обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деянието.

Апелативните съдии потвърдиха присъдата на долната инстанция в частта, с която подсъдимият е бил оправдан за извършване на банкови сделки без разрешение – предоставяне на кредити с лихви и неустойки, вследствие на което е получил значителни неправомерни доходи в размер 111 871, 85 лв. По третото обвинение – използване на софтуер, обект на авторско право, Окръжният съд е приел, че деянието е административно нарушение. Въззивният състав не сподели този извод и заключи, че престъпление е извършено, но то е маловажно и се наказва по административен ред. За това обаче е изтекъл давностния срок. Окръжният съд изцяло е оправдал 75-годишната жена, с която Божимир А. съжителствал. Присъдата по отношение на Грета Т. бе потвърдена от въззивния съд.

Грета и Божимир живеели на съпружески начала. Лекарската професия дала възможност за много познанства на подсъдимия и от 1998 г. той предоставял на нуждаещи се парични заеми. Оформял отношенията в договори за заем срещу лихва и неустойки, които били обезпечавани чрез запори и възбрани. За хората без доказани доходи било невъзможно да получат банкови кредити и затова се обръщали към Божимир. Те подписвали и запис на заповед. Често вземането било обезпечавано чрез възбрана върху недвижим имот, с ипотека в негова полза. Лихвата варирала от 4 до 10% върху главницата. Подсъдимият привлякъл към дейността и съжителката си, като я вписал като заемодател в няколко договора за заем, цесии и ипотеки, но реално той предавал сумите. Често прибягвал до принудителен ред за събиране на плащанията – завеждал граждански дела, получавал обезпечителна заповед и инициирал изпълнителни дела за изнасяне на имота на публична продан.

Като се съобрази със съдебната практика на Върховния касационен съд, апелативният съдебен състав прие, че отпускането по занятие на заеми срещу лихва със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не може да се квалифицира като банкова сделка или банкова дейност. Въззивната инстанция заключи, че данъчно престъпление не е извършено. Събраните доказателства не установяват подсъдимият да е реализирал облагаем доход за 2006г.-2010г. Това наложи единствения обоснован и законосъобразен извод за за недоказаност на обвинението.

Оправдателната присъда на Божимир А. и Грета Т. подлежи на обжалване и протест пред ВКС.