Георги Стоянов: Новите регулации в ЕС блокират вноса на суровини

От Българския фермерски съюз (БФС) съобщават, че цените на торовете в Европейския съюз отбелязват драстичен ръст от близо 50 процента на годишна база. Според браншовата организация основната причина за финансовия удар върху земеделците е въвеждането на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM), който облага вноса на въглеродно-интензивни стоки от трети страни.

Голямата европейска организация на земеделските производители COPA-COGECA, в която членува и БФС, вече излезе със спешен призив към Европейския парламент и Комисията по околна среда. Фермерите настояват за активиране на предпазен механизъм, който да позволи временно спиране на въглеродния данък в периоди на криза, за да се избегне фалит на стопанства.

Удар по конкурентоспособността

По данни на организацията, торовете формират между 15% и 30% от производствените разходи на фермерите. Около една трета от използваните в ЕС препарати са от внос, което означава, че новите въглеродни такси удрят директно по крайните разходи на производителите. Официалните данни на Европейската комисия потвърждават мащаба на сътресението – през януари 2026 година, когато механизмът влезе във финансова сила, вносът на азотни торове в ЕС се е сринал с над 80 процента, достигайки едва 179 877 тона.

От началото на 2026 година пазарните цени реагират остро на новите регулации. Според анализа на БФС, само през първите два месеца уреята е поскъпнала от под 500 евро на тон до близо 600 евро.

"Ситуацията се влоши значително, особено поради войната в Иран, като цените на уреята вече надхвърлят 800 евро на тон и продължават да растат, което е близо 50% повече в сравнение с миналата година", заявява председателят на Български фермерски съюз Георги Стоянов.

Финансовата тежест расте

Въпреки че най-сериозните ценови шокове са свързани с геополитическите фактори в Близкия изток, браншът изчислява, че самият механизъм CBAM ще доведе до средно увеличение на цените на вносните торове с около 15 процента през настоящата година. Успоредно с това, европейските производители също изравняват своите цени с тези на международните пазари.

По предварителни оценки на COPA-COGECA, разходите за въглеродния механизъм ще достигнат около 820 милиона евро през 2026 година, като до 2034 година тежестта ще нарасне до 3,386 милиарда евро. Прогнозите сочат, че за следващите седем години общата сума може да надхвърли 12 милиарда евро. Ако местното производство се изравни ценово с вносното, инфлационният ефект може да погълне еквивалента на 10 процента от настоящия бюджет на Общата селскостопанска политика (ОСП).

Призив за спешни мерки

"Фермерите ще поемат тези разходи, които не могат да си позволят, особено в контекста на допълнителни увеличения на цените", посочват от бранша.

Според аграрните организации, подобен ценови натиск създава директен риск за продоволствената сигурност на Европа и генерира тежка потребителска инфлация. Поради това COPA-COGECA категорично настоява Европейският парламент да запази предвидения в проектодокладите член 27а, който позволява временно дерогиране и спиране на въглеродните такси за торовете при извънредни икономически обстоятелства.