Босият! Според властта - симулант.

В такава държава живеем - мащеха. Свирепа към праведниците, грижовна към вероломните.

Пред очите ви стои един скелет, подобен на тези от Аушвиц, който протестира с гладна стачка вече 55 дни срещу корупцията по високите етажи на властта в европейска България. Неговият глас е глас в пустиня, неговата саможертва - подпечатана като самоубийство, неговата гражданска доблест - с печат за психично разтройство. Така съди държава, управлявана от престъпници, простаци, примитиви, некадърници и лицемери.

Впрочем, тук е момента да ви съобщя, че нито една неправителствена организация, била то в защита на пострадали от катастрофи или в полето на защита правата на човека и порчее, не застана зад исканията му за прекратяване на тези корупционни практики, чиито краен резултат е смърт на невинни граждани. Причината? Всички неправителствени организации и медии висят на държавната хранилка. И чакат дневната дажба. Хранят се. Оцеляват.

Удивително е и поведението на партиите в десния спектър, които на мига отвърнаха за пореден път лице и от последния български дисидент. Нито една партия в или извън парламента не излезе с декларация или каквато и да било форма на подкрепа. Нито една. Нито един такъв политически лидер. Всички заедно, сгушени в прегрътката на политическата мафия във властта, треперят за собствените си задници. Безгръбначни скотове.

А сега изненадата, която ме шокира. Искрено ме шокира. Във формата на временната парламентарна комисия, създадена по казуса "Босия", Андон Дончев/Воля/ и представителя на БСП, на второто заседание, твърдо застанаха зад твърденията на Босия. И се разграничиха от ГЕРБ и ВМРО!

БСП на практика подкрепи последния български дисидент!? О, чудо! О, музо на позора!

50% на 50% - това е положението. Решаващият глас е отново на представителя на ДПС, който умело се укрива, за да няма възможност за крайно становище. Схващате ли?

Времето минава, скелетът става по-голям, душата и тялото бавно се разделят, а партийните плъхове си играят в игра на глада. Унижават достойнството на един от нас. Утре - на всеки от нас. Стрелят в главите ни, не в краката. Наричат нас симуланти, а те дебелеят и тъпчат до спукване офшорните си сметки по престъпен начин. Разделят ни и ни завладяват!

Получих съчувствие и подкрепа от човек, когото в разговорите ни наричам "комуна"! Бях предаден от всички, за които бях готов да дам живота си.

Това е моят грях - суета!

Извинявай, Комуна! Ти може и да си заблуден, но в гърдите ти все още бие човешко сърце. За разлика от хилядите псевдо-интелектуалци, всеядните "десни" и останалите няколко милиона мишлета...

Николай Марков