Еньовден е един от най-важните летни празници в народния календар.

Чества се на 24 юни по нов стил, когато по църковен канон е рождението на Св. Йоан Кръстител.

В българската традиция Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден, но от всички тях, като че ли той е с най-силно езическо влияние.

Празникът има различни названия – Яневден (Софийско), Иванден (Западна България), Иван Бильобер (Североизточна България). С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Смята се за патронен празник на билкарите.

Поверие гласи, че на този ден всички небесни тела “полудяват”, а за слънцето това е последният ден на “лудеене”, след което поема своя път към зимата. Св. Еньо започва да шие своя зимен кожух. В нощта срещу Еньовден небето се отваря и стават чудеса. Силата на небесните тела се пренася върху природата и билките стават още по-лековити. Точно това е и причината основните обичаи да се изпълняват преди изгрев слънце и особено събирането на билки, които са най-лековити в нощта срещу Еньовден. Билките се берат от жени, знахарки, баячки и млади моми и трябва да наброяват 77 и половина. Първите лекуват 77 определени болести, а половинката е лек за страшната и неизлечима болест. Коя е тази билка, обаче, никой не знае и се бере със затворени очи, наслука.

От билките са правят китки, толкова на брой, колкото са членовете на семейството и се завързват с червен конец, след което се оставят да пренощуват отвън, а на сутринта по тях се гадае за здравето на човека, на когото са наречени. След това се закачат в дома и се използват през цялата година за лечение на болните – кадят ги, запойват ги или ги къпят с водата, в която са били потопени. Освен китките, от останалите събрани билки и цветя се прави голям Еньовски венец, през който минават всички, за да бъдат здрави през цялата година.

Именници: Йоан, Йоана, Янко, Яни, Яна, Янаки, Яне, Янина, Янка, Янкул, Янчо, Янчул, Енчо, Еньо и всички, носещи имена на билки.