Как търговците в другите държави се справиха с връщането на ресто в евро?

С наближаването на 1 януари 2026 година, когато се очаква България официално да приеме еврото, напрежението сред търговците на дребно нараства. Собствениците на малки магазини и заведения изразяват сериозни опасения, че първият месец от новата година ще доведе до опашки, скандали и грешки при сметките.

Причината за тревогата е така нареченият период на "двойно обращение". В рамките на един месец – от 1 до 31 януари 2026 година, клиентите ще имат право да плащат в левове, но търговците ще бъдат задължени да връщат рестото единствено в евро.

Магазин или чейндж бюро?

Основният страх на бизнеса е, че касите ще се превърнат в обменни бюра. Търговците се притесняват, че клиентите масово ще използват пазаруването на дребни стоки, за да се отърват от натрупаните левове, очаквайки да получат "чисти" еврови банкноти и монети в замяна.

"Това ще забави обслужването драстично. Представете си опашка за хляб, където всеки плаща с едри левове, а ние трябва да изчисляваме и броим евроцентове," коментират представители на браншовите организации.

Опитът на съседите: Гърция и "феноменът на закръглянето"

Гърция, единствената ни съседна държава, която е дългогодишен член на еврозоната (от 2001 г.), дава важен урок за това какво не трябва да се прави. При преминаването от драхма към евро през 2002 г. основният проблем не беше липсата на монети, а масовото "закръгляне" на цените нагоре от страна на търговците.

Това създаде трайно усещане за скъпотия у гърците – т.нар. "ефект на капучиното", при който цените на дребните стоки и услуги скочиха несъразмерно. За българските търговци поуката е ясна: опитите за закръгляне "за по-лесно смятане" могат да доведат до отлив на клиенти и строги санкции.

Хърватският модел: Строг контрол и глоби

Опитът на Хърватия, която прие еврото на 1 януари 2023 година, е най-пресният и най-близък до нашата реалност пример. Там периодът на двойно обращение беше само две седмици (в България се планира да е един месец), но мерките бяха драконовски.

Хърватските власти въведоха масови проверки и солени глоби за всеки търговец, който се опита да използва валутната смяна за необосновано вдигане на цените. Резултатът беше, че въпреки първоначалния стрес, до края на втората седмица 89% от плащанията вече се извършваха само в евро, което успокои системата.

Примерът на Словения: Калкулатори за всеки

Словения (приела еврото през 2007 г.) подходи изключително практично към проблема с "хаоса на касата". Държавата раздаде безплатно на всяко домакинство "евро-калкулатори", настроени с фиксирания курс, което помогна на клиентите сами да си правят сметката, преди да стигнат до касата. Това драстично намали споровете с касиерите – добра практика, която българските потребители могат да приложат сами чрез мобилните си телефони.

Съвети към търговците: Как да избегнете хаоса?

Експертите съветват българските търговци да не чакат последния момент. Ето няколко ключови стъпки за по-лесна работа:

• Заредете се с монети: Поръчайте така наречените "стартови пакети" с евромонети от обслужващата ви банка още през декември 2025 година.

• Насърчавайте картовите плащания: Това е най-сигурният начин да избегнете грешки при рестото.

• Използвайте законовия "изход": Важно е да знаете, че според правилата, ако в касата няма достатъчно евро, търговецът има право да върне ресто в левове. Това е предпазна клауза точно за избягване на блокирането на работата.

• Дигитални помощници: Инсталирайте приложения или настройте касовия софтуер да изчислява автоматично рестото по фиксирания курс 1.95583.

За какво да внимават клиентите?

Гражданите също трябва да бъдат бдителни през преходния месец.

• Проверявайте касовите бележки: Уверете се, че превалутирането е извършено правилно.

• Не използвайте магазина за банка: Ако имате големи суми в брой, по-добре ги внесете по сметка или ги обменете в банка, вместо да затруднявате работата на кварталния магазин.

• Внимавайте с монетите: В началото евроцентовете ще бъдат непознати за мнозина. Разглеждайте внимателно какво ресто получавате, тъй като монетите от 1 и 2 евро си приличат с някои други валути (например турската лира).