Защо стресът не е единственият виновник за липсата на сън

Събуждането около 3:00 часа през нощта не е непременно симптом на здравословен проблем, а естествен етап от човешката физиология, съобщават от научната платформа Science Alert. Според най-новите анализи на експерти по медицина на съня, масовото притеснение около нощните пробуждания често е по-вредно от самото прекъсване на съня. Над 35% от възрастните по света отварят очи насред нощта поне три пъти седмично, но медицинските интерпретации на този феномен търпят сериозно развитие през последната година.

Циклите на мозъка и кортизоловата заблуда

Човешкият сън не е хомогенен процес, а поредица от повтарящи се цикли, всеки от които трае между 90 и 110 минути. Към края на всеки такъв цикъл организмът преминава в много лека фаза на сън, което прави краткото пробуждане напълно нормално. Доскоро науката категорично обвиняваше хормона на стреса – кортизол, чиито нива естествено започват да се покачват между 2:00 и 3:00 часа сутринта.

Нови данни от мащабен научен преглед, публикуван в медицинската база PubMed през март 2025 година, обаче поставят под въпрос тази догма. Изследователите доказват, че така нареченият "кортизолов пик" при събуждане не се различава значително от нивата на хормона непосредствено преди отварянето на очите. Това означава, че стресът не провокира самото физическо събуждане, а по-скоро пречи на мозъка да заспи отново, превръщайки едно рутинно отваряне на очите в епизод на тежка тревожност.

В този контекст се откроява и предупреждението на специалистите към хората, работещи на смени.

Чарлз Чейслър: "Когато графикът на съня е несъгласуван с естествения циркаден ритъм, дори достатъчен като количество сън не води до усещане за възстановяване."

Изгубеният двуфазен сън на предците ни

Очакването за осем часа непрекъснат сън всъщност е сравнително модерна концепция, породена от Индустриалната революция и изкуственото осветление. Историкът Роджър Екърч от Virginia Tech е категоричен в своите проучвания, че векове наред хората са практикували така наречения "двуфазен сън".

Според историческите документи, нашите предци са спели на два отделни сегмента, разделени от буден период с продължителност между един и два часа точно около полунощ. Това време се е използвало за четене, разговори, молитва или просто размисъл. Според експертите, днешното масово фрагментиране на съня може да е просто еволюционен отзвук от миналото, а не клинично заболяване.

Капанът на лошите навици

Въпреки че самото събуждане е нормално, начинът на живот превръща връщането към съня в истинско изпитание. Хроничното безсъние вече засяга близо половината от възрастното население. Употребата на алкохол вечерно време често се използва като приспивателно, но води до тежко фрагментиране през втората половина на нощта.

Кофеинът крие същите рискове. Дори една чаша кафе, изпита шест часа преди лягане, оставя достатъчно стимуланти в кръвоносната система, за да превърне леките фази на съня в моменти на пълна бдителност. За хората, които редовно остават будни в малките часове, медиците препоръчват когнитивно-поведенческа терапия и напускане на спалнята, докато не се усети отново силна умора, за да се прекъсне психологическата връзка между леглото и стреса.