Микроорганизми разграждат замърсяването до протеини и мазнини

Екип от Университета на Южен Илинойс в Карбондейл създаде годни за консумация бисквити от пластмасови отпадъци, които се отпечатват на 3D принтер, съобщават от БГНЕС. Иновативната разработка беше представена този понеделник на среща на Американското химическо дружество в Чикаго и има за цел да предложи решение за изхранването при продължителни космически мисии, както и да намери алтернативно приложение на натрупаното пластмасово замърсяване.

Технология с модифицирани дрожди

С помощта на технологията за генно редактиране CRISPR учените препрограмират щамове дрожди, които да усвояват полиетиленов терефталат (PET). Това е широко разпространен вид богата на въглерод пластмаса, използвана при производството на бутилки за вода за еднократна употреба, опаковки за храни и облекло.

Преди дрождите да започнат да усвояват материала, пластмасата преминава през процес, наречен окислително хидротермално разтваряне. Той я раздробява на по-малки частици единствено чрез топлина, вода и кислород, което прави метода щадящ околната среда. След това микроорганизмите превръщат разградените пластмасови частици, както и добавени селскостопански отпадъци като растителни стъбла, в смес от протеини, мазнини и киселини.

Към получената основа се добавят фибри, нишесте и подсладител, за да стане по-приятна за консумация. Един от щамовете дори успява да превърне растителна биомаса във ванилови ароматизатори. Накрая готовата смес се подава към 3D принтер.

Микрохапки за астронавти

Изследователите избират формата на гръцката буква µ (мю) и наричат своите изделия „µBites“, или „микрохапки“. Изследването е финансирано в рамките на инициативата на НАСА „Предизвикателство за храна в дълбокия космос“, като според екипа технологията може в бъдеще да осигурява прехрана за астронавти при мисии до далечни светове като Марс.

Въпреки че учените все още чакат разрешение от университета, за да опитат лично бисквитите, те са убедени, че продуктът ще бъде напълно безопасен.

„Мисля, че ароматът е приятен и привлекателен. Вкусът също ще бъде добър. Все още не сме опитали бисквитата, но мирише добре, това е сигурно, точно като истинска бисквита“, посочва пред New Scientist микробиологът Лахиру Джаякоди, ръководител на изследването.

Скъп процес и критики от експерти

Макар в идеалния случай технологията да може да помогне за решаването на два проблема едновременно – недостига на храна в световен мащаб и огромните количества пластмаса – към момента процесът е твърде скъп. Производството на един килограм бисквити струва около 60 долара (около 55 евро), отбелязват от The Guardian.

Някои експерти критикуват надеждата, че светът може да реши глобалните екологични проблеми чрез масово отпечатване и консумиране на подобни изделия.

„Всяка година произвеждаме 400 милиона тона пластмасови отпадъци. Няма да превърнете всичко това в бисквити. Следователно това не е решение на кризата с пластмасовите отпадъци. Няма начин технологията да бъде приложена в търговски мащаб. Няма да ядем пластмасови бисквити“, категоричен е Джейсън Халет от Имперския колеж в Лондон пред New Scientist.