Съседите капитализират черноморските ресурси, ние започваме отначало

Докато Румъния и Турция активно разработват мащабните си находища на природен газ в Черно море и пренареждат енергийната карта на региона, България продължава да буксува в етап на проучване. Въпреки дългогодишните надежди за енергийна независимост, родните проекти се сблъскват със сухи сондажи и тепърва стартиращи процедури, които оставят страната ни далеч зад конкуренцията на Балканите.

Румъния и Турция в енергийна офанзива

Румъния е напът да се превърне в най-големия производител на природен газ в Европейския съюз. Мащабният проект "Нептун Дийп", реализиран от компаниите OMV Petrom и държавната Romgaz, напредва по график с инвестиция от около 4 милиарда евро. Сондажите там стартираха през март миналата година, като плановете предвиждат добивът да започне през есента на 2027 година. Очакваното годишно производство от 8 милиарда кубически метра на практика ще гарантира енергийната независимост на Букурещ и ще превърне страната в регионален износител. Общите запаси в периметъра се оценяват на поне 100 милиарда кубически метра.

На юг от нас Турция оперира с още по-впечатляващи темпове. Газовото находище "Сакария", чиито запаси се изчисляват на 540 милиарда кубически метра, вече захранва турската газопреносна мрежа. Южната ни съседка превърна геоложкия си потенциал в успешен държавен приоритет, като през 2026 година се очаква страната да удвои добива си от Черно море благодарение на нови плаващи платформи и непрекъснати сондажи.

Българският блок "Хан Аспарух" удря на камък

На фона на категоричните успехи по съседство, българският проект в блок "Хан Аспарух" се превръща в символ на забавени възможности. Разположен на площ от 13 000 квадратни километра точно между румънските и турските находища, блокът се проучва още от 2012 година насам.

Въпреки оптимистичните предварителни прогнози за потенциални залежи от над 60 милиарда кубически метра газ, до момента няма потвърден търговски добив. Последните сондажи не донесоха очаквания пробив. Ключовият кладенец "Винех" се оказа "сух", което не изключва наличието на газ в блока като цяло, но означава, че ресурсите не са концентрирани там, където се очакваше най-силно. Това допълнително отлага перспективите за реално производство и прехвърля тежестта върху бъдещи, все още непланирани сондажи.

Нови надежди с "Хан Тервел"

След трудностите на север, държавата насочва вниманието си към нов участък – блок "Хан Тервел". Той е разположен южно от "Хан Аспарух" и се намира в стратегическа близост до турските газоносни полета. Наскоро консорциумът за проучване беше разширен с нов ключов партньор, като тепърва предстоят задълбочени 3D сеизмични изследвания. Тези геоложки анализи ще продължат месеци наред и са задължителна стъпка преди да се премине към реални пробивни дейности.

Докато България започва процеса отначало и тепърва картира морското дъно, съседите ѝ вече вадят милиарди кубици газ. Ако Черно море наистина се превръща в новия енергиен център на Европа, въпросът пред София вече не е дали ще участва, а колко години ще са нужни, за да догони регионалните лидери.