Затвореният Ормузки проток парализира пазара и вдига инфлацията

България е изправена пред сериозен ценови шок на пазара на горива вследствие на геополитическата криза в Близкия изток и фактическата блокада на Ормузкия проток. През ключовия морски път преминава близо една пета от световния петрол, а затварянето му вече изстреля цените на сорта Брент на глобалните борси до над 109 долара за барел през първите дни на април. Въпреки че страната ни има гарантирани физически доставки на суров петрол, потребителите ще усетят тежък удар по джоба си заради обвързаността на родното ценообразуване с международните индекси.

"Изключително активно се движат цените на горивата нагоре", заяви Цветомир Николов, цитиран от Радио ФОКУС. Анализаторът от Програма „Геоикономика“ в Центъра за изследване на демокрацията подчертава, че липсата на перспектива за скорошно отваряне на протока се отразява директно върху регионалните борси, а най-голямата тежест пада върху крайните потребители.

Проблемът с авиационния транспорт и керосина

Макар вниманието масово да е насочено към бензиновите колонки, един от най-систематичните проблеми за Европа се оказва недостигът на керосин. Спадът в доставките от региона на Персийския залив вече дава сериозно отражение върху авиационния сектор.

Според Николов, авиационният трафик е спаднал драматично под средното за този период на годината, като се наблюдават и редовни отмени на полети. "Много хора ще го видят през цените на билетите", предупреждава експертът, очертавайки проблема като ключов за цяла Европа.

Капанът на ликвидността при бензиностанциите

Експертът очертава притеснителна тенденция за вътрешния пазар – основният натиск в момента пада върху самите бензиностанции, чийто оборот намалява заради свитото търсене. Търговците изпитват затруднения с ликвидността, като същевременно са принудени да теглят кредити, за да запазят персонала си.

"Това пък създаде бъдещ проблем, тъй като при евентуален спад на цената на брент на глобалните пазари, цените на горивата в България ще останат сравнително високи доста дълъг хоризонт от време и ще намаляват изключително бавно", обяснява Николов. Причината е, че бензиностанциите ще прехвърлят натрупаните кредитни рискове в крайните цени, за да могат да изплащат заплати.

Сценарии за развитие на кризата

Ключовият проблем пред българската икономика не е липсата на количества, а ценообразуването. Рафинерията работи и доставките на суров петрол са подсигурени, но продажбите на едро следват средиземноморската борса, която вече е отразила драстичното поскъпване на Брент. Това генерира вторични икономически проблеми – намаляване на маржовете при транспортните услуги, което може да доведе до социално напрежение в сектори с регулирани цени, като таксиметровите превози.

Ако конфликтът в Близкия изток бъде разрешен в рамките на две седмици, цените на петрола ще се задържат в диапазона 90-100 долара за барел. При продължаване на кризата с още месец, вариациите ще са между 100 и 110 долара. Най-мрачният сценарий обаче предвижда пълна ескалация.

"Ако цената след месец и половина конфликта не е приключил и брентът изведнъж скочи от 110 на 140-150 долара (...) напълно възможно е цената на брент да стигне много високи стойности, което да има цени на нефтопродуктите, които да откажат потребителите от консумация", категоричен е анализаторът. Подобен енергиен локдаун би принудил правителствата да се намесят с мащабни фискални компенсации или дори с военно осигуряване на маршрутите.