Минималната заплата от 620 евро раздели бизнес и синдикати
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 11
Тристранният съвет не постигна съгласие за минималната заплата
Бизнесът и синдикатите не постигнаха съгласие за новия размер на минималната работна заплата за 2026 година. Проектът за постановление на Министерския съвет беше обсъден днес на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Социалният министър Борислав Гуцанов представи предложението за минимална работна заплата от 1213 лева (620,20 евро) от 1 януари 2026 година. Това представлява увеличение от 12,6% спрямо сегашния размер от 1077 лева, съобщи БТА.
"И след увеличението заплащането на труда в България остава най-ниското в целия Европейски съюз", заяви министър Гуцанов, цитиран от БНТ.
Работодателите искат преразглеждане на механизма
Представителите на бизнеса призоваха за преразглеждане на механизма за определяне на минималната работна заплата, заложен в Кодекса на труда. Те повдигнаха въпроса дали минималното възнаграждение трябва да се определя спрямо средната брутна работна заплата.
Част от работодателските организации обявиха, че са против предложения ръст, докато други заявиха, че ще се въздържат. Българската търговско-промишлена палата и Асоциацията на индустриалния капитал гласуваха против предложението, докато Българската стопанска камара и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България се въздържаха.
Синдикатите настояват за още по-голямо увеличение
Синдикатите изразиха пълна подкрепа за предложението, като подчертаха, че увеличението е необходимо за компенсиране на инфлацията и за защита на нискодоходните групи.
"Изоставането продължава да е чувствително в България и ако не се предприемат мерки, ние ще продължаваме да стоим на дъното на класацията", каза главният икономист на Конфедерацията на труда "Подкрепа" Атанас Кацарчев, цитиран от БНР.
Конфедерацията на независимите синдикати в България и Конфедерацията на труда "Подкрепа" настояват минималната заплата да се обвърже със заплатата за издръжка.
Засегнати близо 600 000 души
Според данни на Националния статистически институт назначените на минимална работна заплата към второто тримесечие на 2025 година са около 456 000 души. Увеличението ще повиши доходите на близо 600 000 работещи, включително 83 000 лични асистенти и 30 000 заети в социални услуги, финансирани от държавата.
Новият размер е определен съгласно разпоредбите на Кодекса на труда, според които минималната работна заплата е 50% от средната брутна работна заплата за последните четири тримесечия.
Проектът ще бъде внесен в Министерския съвет за окончателно одобрение от правителството.
Докладвай този коментар за нередност
×до 10: Значи като развиват дейност с ниска добавена стойност трябва да плащат високи заплати?!? Нещо си се объркал икономисте, няма „кръводарители“! И да, прав си, нискообразовани „роби“ има на килограм, а претенциите им са на тон! Пазарът на труда е свободен, могат да търсят работа навсякъде вместо да реват. Работил съм години извън Русе, като съм се прибирал само за по няколко дни и не съм седял да рева за пари, а съм ги търсил и намирал. Некадърността на пазара на труда води до ниско заплащане, квалифицираните намират решение.
Докладвай този коментар за нередност
×Само Минавам: До коментар №9, "до №8". Прав ли ще бъда, ако заключа, че нямаш икономическо образование? Не е ли важно за ръста на икономиката високото потребление, което стимулира производството? Прав ли ще бъда, ако заключа, че домакинствата, които разполагат със стабилни доходи, са по-склонни да харчат повече, което раздвижва икономиката? Освен ако не мислиш, че работещите бедни, заринати в заеми и подгонени от ЧСИ-та, могат да вдигнат икономиката с над 15%. Това с "брашняният чувал" не е икономическа логика, а и продължава повече от колкото е допустимо. Що се отнася до чуждите инвеститори, които „бягали“ – те бягат заради корупцията, която дипломатично наричат „непредсказуемост“. През годините имаше много такива скандали, включително с „Монтюпе“ в Русе и намесата на френското посолство. Добавената стойност е проблем на работодателя. Защото работникът, срещу 200 лв. за самолетен билет до Германия, може да повиши своята работоспособност до над 4000 лв. чисто. Така че – да оставим работниците на мира. Когато работодателят е избрал сфера с ниска добавена стойност (чистачи, охранители и т.н. – без да обидя някого), не виждам защо да не може да я развие в Германия, примерно. Но продължавам да твърдя, че това не е проблем на работника. Разбира се, работодателят може да инвестира в машини – вече се говори, че изкуственият интелект ще измести работещите хора. Но нещо не се получава в България, защото тук се развиват основно дейности с ниска добавена стойност – „роби“ има на килограм. Къде им плащаш, къде не; къде на половин работен ден, къде им натрисаш глоби; къде „забравяш“ да им внесеш осигуровки, къде ги въртиш през няколко фирми.
Докладвай този коментар за нередност
×до 8: Няма как при ръст на икономиката 5% заплатите да скачат с 15%. А кой какво имал е въпрос на управление на печалбата основно.Чуждите инвеститори напускащи страната говорят за непредсказуемост и повишаване на разходите на пазара на труда! BTW, за да получите чисто 2000, струвате на работодателя 3070, а колко принадена стойност трябва да произведете, за да има смисъл работодателят да развива подобен вид дейност?!?
Докладвай този коментар за нередност
×Само Минавам: До коментар №5, „обобщение“: Всъщност, повишаването на минималната работна заплата е обосновано. Виж статията: „И след увеличението заплащането на труда в България остава най-ниското в целия Европейски съюз", заяви министър Гуцанов, цитиран от БНТ”. Подобен текст можеш да намериш и по-надолу в статията. Няма как да имаме европейски цени и в същото време най-ниски заплати. Логическата грешка, която допускаш, е че: „вдигане на заплатата води до повишаване разходите на труд, оттам и стойността на произвеждания продукт.“ Да, разходите за труд се увеличават, но това не означава непременно, че трябва да се повиши и цената на крайния продукт - възможно е просто да намалее печалбата на работодателя. А именно това е основната цел на подобни мерки. Освен ако българските работодатели не искат да станат такива във Франция, Германия или Испания, за да видят как реално се прави бизнес - нали уж са най-способните предприемачи, а българите били мързеливи (все някой друг им е виновен). Защо тогава, вместо да обявят фалит, не изнесат бизнеса си в ЕС? Само чужди компании ли трябва да откриват предприятия в България? Някакво такова условие ли има? Само че, ако отворят фабрика в тези държави, ще намалеят яхтите, скъпите имоти и луксозните автомобили, които си купуват. Ако в ЕС цареше такава дива експлоатация и спекула, каквато има в България, чуждите фирми нямаше да идват тук, а нашите щяха спокойно да отварят фирми там, без да се притесняват от фалити. Честно - наистина ли не си се замислял защо олигарсите от бившите социалистически страни притежават повече яхти, скъпи коли и апартаменти в Швейцария, Италия и Испания, отколкото бизнесмените от самите тези държави, в които нашите купуват активи?
Докладвай този коментар за нередност
×обобщение: Всяко необосновано вдигане на заплатата води до повишаване разходите на труд, оттам и стойността на произвеждания продукт. Когато това е навсякъде то и инфлацията се увеличава!