Трагедията в Рила освети кризата с медицинските хеликоптери
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 1
Въздушна линейка ще излети от София или Сливен при пострадал в Русе
Въздушната медицинска помощ в България функционира с изключително ограничен капацитет, липсва прозрачност в управлението ѝ, а системните забавяния при акции костват човешки животи. Това заяви председателят на Българската лавинна асоциация Красимир Стоянов в ефира на NOVA, повод за което стана трагичният инцидент в Рила от края на миналата седмица.
Припомняме, че в неделя 44-годишен турист загуби живота си в района на Еленино езеро и местността "Петлите" под връх Мальовица. Въпреки че сигналът към планинските спасители е подаден около 13:00 часа, екипите на въздушната спешна помощ са успели да стигнат до мястото едва в 15:02 часа, когато са констатирали смъртта на мъжа. За сравнение, експертът посочи личен пример от Швейцария, където при тежък инцидент със сина му на ски писта, спасителният хеликоптер е пристигнал точно шест минути след подаването на сигнала.
Ограничена инфраструктура и неработещи машини
Според Красимир Стоянов в момента държавата не разполага с нужния мащаб за адекватна и навременна реакция. Реално действащите бази, от които излитат въздушните линейки, са едва две – в София и в Сливен.
"За да бъде системата ефективна, в страната трябва да има поне шест такива бази", категоричен е специалистът, цитиран от телевизията. По неговите думи всяка една локация трябва да разполага с основен медицински хеликоптер и поне две резервни машини, за да се гарантира непрекъснатост на спасителния процес.
Към днешна дата България оперира с едва три напълно действащи машини, разпределени в столицата и града под Сините камъни. Четвъртият доставен хеликоптер, който се намира в базата в Долна Митрополия, на практика стои неизползваем на земята.
Липса на прозрачност и координация
Освен тежките инфраструктурни дефицити, председателят на Българската лавинна асоциация насочи вниманието и към сериозни организационни проблеми. Системата страда от пълна липса на яснота по отношение на това кой реално държи лостовете за управление, как точно се разпределя финансовият ресурс и по какви критерии се подбират екипажите на въздушните линейки.
"Прозрачността е първият стълб към подобряване на системата", подчерта Красимир Стоянов.
Той допълни, че за да има повече спасени животи и успешни първични мисии директно на терен, отговорността не може да лежи само на раменете на Министерството на здравеопазването и Министерството на туризма. Според него в логистиката и управлението на спасителните операции трябва спешно и активно да се включи и Министерството на вътрешните работи.




















