„Малката Виена избра Слави Трифонов“ е лайтмотивът, който цял ден кънти из градските пространства

Старите русчуклии не просто са изненадани от този избор, а истински шокирани. Те недоумяват как можело най-аристократичният по дух град, където се провеждат фестивали като Мартенски музикални дни и е роден единственият български Нобелов лауреат Елиас Канети, да избере чалгаджия?!

„Умът ми не го побира“, жалва се моя позната, дългогодишен преподавател, в чийто гени живее стар русчуклийски род. Да, за мислещите люде е странна тази метаморфоза на духа и корените.

Да си обясниш немислимото често е съпроводено с безсънни нощи и хиляди въпроси. Но истината обикновено прозира през дебелите очила на самозаблудата. А именно: това беше изборът на младите русенци. На децата и внуците на същите тези русчуклии, които негодуват днес.

Лично аз очаквах подобно развитие на политическата ситуация в Русе, защото нетърпеливият младежки дух не понася статуквото, което техните родители и предци учтиво и пренебрежително търпяха десетилетия наред. Знаех си, че младите ще заложат, ако трябва и на посредствеността, но само и само да разбият блатото на застоялата политическа система. Това е техният камък – който не просто е хвърлен, а устремно запокитен към лицата на досегашните управляващи. Ще има разбити носове, ще има болка, но нищо хубаво не се случва даром, нали? Позволете на тези наивни хлапета, които ние сме създали и отгледали, да направят това, което ние не успяхме.

Поклон и пред тези наши сънародници зад граница, които направиха истинската промяна в резултатите на изборите. Въпреки унизителната и смачкваща ги администрация на властта, те не пожалиха време, търпение и нерви, пропътувайки хиляди километри, чакайки с десетки часове, с една единствена цел – да променят, рушат и създават наново облика на модерна и по-хубава България.

Да, като хора с опит, знаем, че Слави Трифонов и Бойко Борисов са от едно и също котило – авторитарно и пошло. Въпросът обаче е – колко власт ще дадем на единия или другия, за да продължат да забиват България в блатото на посредствеността. Или е добре да употребим единия да довърши другия, а после – чиста и свята република, както казваше Левски.

Опасявам се обаче, че думите на един друг управленец, този път извън пределите на майка България, припокриват политическото ни настояще.

„Бедността е най-справедливото наказание за глупостта на един народ“, казваше Роналд Рейгън .

Така че, българи, не спирайте промяната. Не мълчете, не търпете, а рушете и правете избори. Все ще дойде правилният. А дотогава – действайте!