Депутатът разкритикува управлението на Румен Радев и „Демократична България"

Излъчването на обща дясна кандидатура е можело да промени развръзката на току-що приключилите президентски избори, но от „Демократична България" са предпочели тяснопартийното позициониране пред реалната битка за победа. Тази оценка направи депутатът от ГЕРБ-СДС Тома Биков в студиото на БНТ, където анализира резултатите от вота, състоянието на публичните финанси след пет месеца управление на кабинета на Румен Радев и предстоящия избор на нов Висш съдебен съвет.

По думите на народния представител резултатите и от първия, и от втория тур ясно показват, че обединението вдясно е имало потенциал за успех. Според него първоначалното предложение на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за общ кандидат е било отхвърлено, тъй като партньорите в дясното пространство са преследвали различна политическа цел след балотажа в началото на ноември, спечелен от Илияна Йотова.

"Разбира се, че можеше. То се вижда в резултата и на първия, и на втория тур. Аз говоря за това, че ако имахме една дясна кандидатура, каквато още в самото начало господин Борисов предложи, най-вероятно щяхме да имаме друг президент. За съжаление колегите от „Демократична България" по-скоро искаха да се позиционират, отколкото да спечелят изборите. Това е истината. Нямаше задача за спечелване на изборите, а за позициониране като основна опозиционна сила, като най-шумната опозиция", заяви Тома Биков в ефира на БНТ.

Краят на толеранса към кабинета на Румен Радев

За разлика от „Демократична България", ГЕРБ няма нужда от тепърва препозициониране, тъй като партията е в опозиция още след парламентарните избори през април, посочи депутатът. Той припомни, че формацията му е дала обичайните 100 дни толеранс на правителството, оглавявано от министър-председателя Румен Радев и встъпило в длъжност през май, но след пет месеца без видими управленски резултати засилването на опозиционния натиск е напълно естествено.

"Ние от април месец сме препозиционирани и сме опозиция. Още в началото казахме, че очакваме от правителството определени действия – спешни и дългосрочни. И мисля, че на петия месец, след като не се случва нищо, е напълно нормално ние да започнем да изискваме много повече. Защото меденият месец свърши, видяхме костюмите на министрите, разходиха ги. За съжаление, според мен продължават да ги разхождат и нищо добро не ни чака", каза народният представител.

Според Тома Биков управляващото мнозинство разполага с достатъчна парламентарна тежест, за да прокара дълбоки промени в държавата, но до момента Министерският съвет не е внесъл нито един ключов реформаторски законопроект в Народното събрание.

"Българските граждани дадоха 131 депутата на господин Радев точно заради това – да реформира, да провежда структурни реформи. Ние не сме видели нито един съществен закон през последните пет месеца в парламента. Законодателството в голямата си част е работа на правителството. Ние приемаме законите, но правителството ги предлага. Ако се правеха реформи, аз съм убеден, че щяхме да ги усетим", коментира още Биков в студиото на обществената телевизия.

Той допълни, че един министър-председател не бива да очаква единствено одобрение, когато обществото му е гласувало доверие за тежки промени: "Първо ми прави впечатление, че господин Радев иска да му ръкопляскат постоянно. Това за мен е голям проблем за един министър-председател. Министър-председателят не може да очаква това. Напротив, той би трябвало да е с нагласата, че ще бъде критикуван, особено когато от него се очакват реформи. Ако той направи реформи, най-вероятно ще понесе и доста щети. Ако не направи реформи, аз съм убеден, че ще понесе още по-големи щети".

Спорът за бюджетния дефицит и липсата на реформи

По отношение на финансовата политика на кабинета, ръководена от вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев, депутатът от ГЕРБ-СДС отбеляза, че същинският проблем не се изчерпва само с размера на дефицита, а с пълното отсъствие на структурни реформи. По думите му практиката държавната хазна да се натоварва с допълнителни разходи непосредствено преди избори датира още от 2021 година.

"По-големият проблем за мен е, че се бяга от какъвто и да било тип реформа. Структурна реформа не означава да съкратиш 10 щата или да увеличиш с три щата. Тя означава да промениш отношенията и съотношенията между различните сектори или вътре в рамките на един сектор. Да кажеш: това не ми трябва, с това държавата повече не трябва да се занимава", поясни Биков.

Народният представител разкритикува и начина, по който правителството отчита състоянието на публичните финанси. Според него обявяването на дефицит от 3,5% на касова основа заблуждава обществото за реалната картина в бюджета.

"Истината е, че бюджетният дефицит е 4,3%, ако ползваме методиката, с която беше представен предишният бюджет. Аз не мисля, че има нужда от някакви заблуди. Да, положението с бюджетния дефицит е тежко. Аз виждам, че те за пет-шест месеца не са в състояние да кажат освен какво ще разградят, приключат и разрушат, какво ще построят и какво ще направят. Коя е основната цел? Аз не виждам целта", заяви депутатът от ГЕРБ-СДС.

Ценовият натиск в еврозоната и квотите във ВСС

Присъединяването на България към еврозоната не е причина за икономическите трудности в страната, категоричен беше Тома Биков. Той насочи вниманието към липсата на адекватни действия от страна на изпълнителната власт срещу инфлацията и поскъпването на електроенергията и горивата.

"Няма да е проблем еврото, ако след месец цените скочат заради цената на тока и цената на горивата. Еврото ли ще бъде проблем или липсата на антиинфлационни мерки от страна на правителството? Факт е, че има международни ситуации, но в крайна сметка няма правителство, което да отговаря на тези предизвикателства. Ако правителството не може да отговаря на тези предизвикателства, тогава защо ни е това правителство?", попита риторично народният представител в ефира на БНТ.В края на разговора Биков постави под съмнение и независимостта на предстоящата процедура за избор на нови членове на Висшия съдебен съвет. Според него, независимо от публичните заявки за прозрачност и начина на представяне на номинациите, кандидатите в крайна сметка отново ще бъдат избрани по предварително разпределени политически квоти.