Байдън завива далеч наляво по икономическите въпроси, вдигайки данъци както за големите корпорации, така и за обикновените граждани

Предполагаше се, че той ще се превърне в новия Бил Клинтън, демократ-центрист, който ще възстанови опетнената репутация на американската република, връщайки я към славата ѝ отпреди мандата на Доналд Тръмп. Разбира се, ще има изместване наляво при Джо Байдън, но избирането му не е някакъв революционен момент - то ще отбележи връщане към нормалното, пише Алистър Хийт в статия за британския национален ежедневник The Telegraph, цитиран от агенция Фокус.

Байдън ще управлява достойно, ще подкрепя декарбонизацията на икономиката, ще харчи повече за възстановяване на разрушената инфраструктура на Америка и ще се конфронтира с Русия. Той ще следва технологичен дневен ред, основан на идеите, обсъдени на форума в Давос, както уверяваха доверчивите дясноцентристки коментатори. Най-важното е, че той никога няма да позволи на социалистическо-нихилистичното крило на Демократическата партия да се доближи до лостовете на властта.

В някои области Байдън, привърженик на идеята за „изграждане на мостове“, ще продължи политиката на Тръмп, но ще го направи на много по-професионално ниво. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен съвсем основателно нарече преследването на уйгурите от китайските власти „опит за извършване на геноцид“. Доналд Тръмп първи съобщи за изтеглянето на американската армия от Афганистан.

Макaр някои от решенията на Байдън да се оказаха разумни, повечето не са. Три месеца след встъпването в длъжност на Байдън, неговата администрация постепенно се превръща в най-лявата след тази на Франклин Делано Рузвелт. Поради своята слабост или липса на концентрация, Байдън даде твърде много свобода на действие на радикалите в своята партия. Последиците от това ще бъдат пагубни не само за Америка, но и за Великобритания.

Живеем в глобализиран свят, в който политиката се превърна в международно признание за модата. Идеологическите концепции лесно надхвърлят границите, поне когато става въпрос за показно добродетелни, прекалено добре образовани висшисти, отчаяни да следват последните тенденции. Идеите с произход от Вашингтон бързо проникват в нашия парламент, министерствата и улиците ни. Ние също ще трябва да платим за грешките на Байдън, битката на Америка също ще се превърне в наша битка, въпреки че не би трябвало да бъде такава.

Първата сериозна грешка на Байдън е, че той даде твърде много свобода на прогресивните революционери. Тяхната идеология е смесица от постмодернизъм, марксизъм, фроидизъм, теория на критичната раса, джендър изследвания, теория на интерсекционната дискриминация и др. Такава смес е токсична, експлозивна и потенциално фатална за западната демокрация и капитализъм. Тя отхвърля рационалността, върховенството на закона и дори презумпцията за невинност.

Тя се корени в мания за раса и пол, предполага съществуването на непрекъсната и продължаваща експлоатация, твърди, че напредъкът е невъзможен, и отхвърля либералния, меритократичен и безпристрастен подход, който е от ключово значение за подобряване на обществото и борбата с расизма от 1950-те години насам. Привържениците на тази идеология настояват, че вярват в „социалната справедливост“, но отхвърлят самата концепция за функционална политическа структура и вероятността за обективна, просветена правосъдна система. Тази идеология диктува, че свободата на словото е една от формите на насилие и че всички несъгласни са виновни за „фалшиво съзнание“, са опасни еретици и съответно заслужават да бъдат унищожени.

Тази идеология вече унищожава американските университети и сега заплашва да отслаби позициите на американския бизнес. Следващата ѝ цел са американските градове, където кметовете-идиоти насърчават престъпността. Правилният подход за справяне със срамния расизъм и насилие, разпространен в американското правоприлагане, е да се реформират тези сили и да се изкоренят отвратителните практики. Междувременно прогресивното лоби предпочита да настоява за пълното премахване на полицията - абсурден, напълно утопичен подход, активно популяризиран от влиятелния конгресмен Александрия Окасио-Кортес и други като нея.

Байдън не е фен на Окасио-Кортес, но се бори да устои на тази прогресивна левица. Понякога дори подклажда това движение. Неговото решение бе създаването на специална комисия, която да обмисли евентуално увеличаване на броя на съдиите на Върховния съд – т.е. премахването на консервативното мнозинство във Върховния съд - е напълно неприемлива отстъпка. Това би било равносилно на конституционен преврат - както и на друго все по-популярно предложение на демократите - за предоставяне на Вашингтон и Пуерто Рико статут на отделни щати, за да се увеличи броят на демократите в Сената.

Всичко това отразява убеждението на прогресивната левица, че консервативното мнозинство е нелегитимно и че изкривяването на механизмите на демокрацията с цел премахване на това мнозинство е напълно приемлив подход. В това отношение позицията на Байдън е толкова вредна, колкото и презрените опити на Тръмп да отмени резултатите от демократичните избори миналата година. Всяка атака срещу Върховния съд или Сената ще отрови американската политика за десетилетия напред. И защо Русия и Китай трябва да се стремят към демокрация, когато пред очите им ултралеви активисти се подиграват с Конституцията на САЩ? Имаме голям късмет, защото правителството на Борис Джонсън е най-антипрогресивното правителство в англоговорящия свят. Поведението на Америка обаче ще накара нашите културни институции, университети и големи компании да отправят предизвикателства към нашето правителство.

Байдън завива далеч наляво по икономическите въпроси, вдигайки данъци както за големите корпорации, така и за обикновените граждани. Неговите съюзници сред демократите на окръжно и щатско ниво правят същото. Кумулативният ефект заплашва да ескалира в мащабни смущения в доставките. Ню Йорк и Калифорния вече преживяват този удар и много компании, както и богати американци, бягат в Тексас и Флорида. И този кошмар вече се разпространява по света. Драматичното, разрушително увеличение на корпоративния данък върху доходите на Великобритания беше мотивирано от това, че Америка го направи.

Също така ще почувстваме отрицателното въздействие на решението на Байдън да увеличи разходите. Повечето от тези разходи не са свързани с инфраструктурата, но това ще доведе до по-голямо съвкупно търсене, след като икономиката започне да се възстановява от кризата с коронавируса. Инфлацията и лихвените проценти в САЩ може да започнат да се увеличават, което ще се отрази на цената на заемите в Обединеното кралство - лоша новина за Риши Сунак.

Друго катастрофално място за Байдън е Иран. Байдън постави възраждането на злополучната иранска ядрена сделка, подписана от президента Обама, сред един от приоритетите си. В тази връзка той рискува в най-добрия случай да провокира нова ядрена надпревара, а в най-лошия - ужасяваща война. Не може да се вярва на манипулативния ирански режим, който, когато не преследва членове на религиозни и сексуални малцинства, жени, младежи и дисиденти, активно подкрепя терористите, финансира войни срещу арабските си съседи и открито заплашва Израел с ядрено унищожение. Иран вече е уведомил Международната агенция за атомна енергия, че иска да увеличи обогатяването на уран до 60 процента. Защо Байдън проявява такова безразличие към риска от разпространение на ядрените оръжия? Отново това ще окаже влияние върху цялата ни политика: безсмислените опити на Байдън да успокои Иран ще зарадват нашето външно министерство и Европейския съюз.

Повечето тори във Великобритания бяха доволни от Байдън. Но сега, когато е ясно, че ключовите приоритети на неговата политика ще имат негативни последици за Обединеното кралство, те трябва да спрат да бъдат толкова наивни и да се научат да игнорират приливната вълна на лудостта, която извира от Америка.