Масова практика за "психологическо ценообразуване" бърка дълбоко в джоба на потребителя

"Цената е 4 евро, за да е кръгло число" – зад тази невинна реплика на сервитьорите в големите градове се крие една от най-мащабните спекулативни операции, съпътстващи влизането на България в еврозоната. Докато държавата и БНБ фокусираха вниманието си върху курса 1.95583, ресторантьорският бранш тихо и ефективно извърши своята "реформа" още през декември, като наду цените с между 10 и 20 процента под претекст за "техническо удобство".

Проверка на в. "Марица", разкрива, че бизнесът масово използва прехода към новата валута, за да разшири маржовете си на печалба, превръщайки стандартното математическо закръгляне в инструмент за обедняване на населението.

Математика на алчността

Схемата е проста, но болезнена за джоба. Ястие, което до вчера е струвало 6.50 лева (еквивалент на 3.32 евро), днес не се продава за 3.32, нито дори за 3.50. Новата цена в менюто директно "скача" на 4.00 евро. Този скок от 68 евроцента (над 1.30 лева) представлява мигновена инфлация от над 20%, която няма икономическа обосновка в поскъпването на суровините или енергията за последния месец.

"Вярно е, че усещаме по-солени цени и в магазина, но когато седнем на кръчма, разликата е най-болезнена", коментират потърпевши клиенти пред "Марица".

Примерите са фрапиращи:

• Салата "Цезар": От 15 лева (7.67 евро) на 9 евро (17.61 лева) – ръст от 17%.

• Малка вода: От 3.50 лева (1.79 евро) на 2 евро (3.91 лева) – ръст от 11%.

• Вино: От 70 лева (35.79 евро) на 40 евро (78.23 лева) – ръст от 12%.

Феноменът "Shrinkflation": Плащаш повече, ядеш по-малко

Освен директното поскъпване, заведенията прилагат и "невидимата" тактика на намаляване на грамажите. Порция картофи, която доскоро е тежала 300 грама за 8 лева, вече се предлага като 250 грама за 4.09 евро (около 8 лв.). На практика цената е същата, но клиентът получава 50 грама по-малко продукт. Това е класическа търговска манипулация, която разчита на факта, че потребителите рядко следят грамажа с такава прецизност, с каквато следят цената.

Българските заплати, гръцките цени

Най-тежката присъда за родната икономическа реалност идва от сравнението със съседна Гърция. Според анализа, цените в заведенията в Пловдив и София вече са се изравнили, а в някои случаи и задминали тези в Солун, въпреки огромната пропаст в доходите.

• Средна нетна заплата (Солун): ~1500 евро.

• Средна нетна заплата (Пловдив): ~1050 евро.

Парадоксът е пълен – българинът с 30% по-ниски доходи плаща същата цена за еспресо (3.20 - 3.50 евро) като гърка, но без да получава безплатната вода и десерт, които са стандарт в южната ни съседка. Вечеря за четирима в Пловдив излиза около 90 евро, докато в Солун е 95 евро, но с включени екстри и по-високо качество на продуктите.

Това означава, че една вечеря "изяжда" 8.5% от месечния бюджет на пловдивчанина, докато за жителя на Солун разходът е само 6%.

Оправданията на бизнеса

Собствениците на заведения се защитиха пред медиите с аргумента за "изравняване на разходите" и поскъпването на труда след вдигането на минималната заплата от 1 януари 2026 г. Икономическата логика обаче се пропуква – административното увеличаване на минималния доход не води автоматично до 20% ръст в себестойността на една салата.

Експертите определят случващото се като "психологическо ценообразуване". Търговците разчитат на първоначалния шок и объркване от новата валута, за да фиксират нови, по-високи нива на печалба, които едва ли ще бъдат коригирани надолу в бъдеще.