Държавата удължава контрола върху цените с още една година

Правителствената инициатива „Кошница с грижа“, която трябваше да гарантира трайно по-ниски цени на основните храни, е почти незабележима в големите супермаркети. Вместо договорените дългосрочни отстъпки, търговските вериги масово предпочитат да привличат клиенти със собствени краткосрочни промоции, показва проверка на вестник „Сега“.

Междувременно държавата затяга мерките срещу необоснованото поскъпване на стоките и подготвя въвеждането на „справедливи стойности“ за десетки продукти.

Седмични промоции вместо трайни намаления

Инициативата стартира в началото на юни, когато правителството на „Прогресивна България“ се договори с търговските вериги да предлагат минимум 30 хранителни продукта с поне 15% по-ниски цени за период от шест месеца. Приоритет трябваше да бъдат стоките родно производство.

На практика обаче табелката, указваща присъствието на продукт от „Кошница с грижа“, се среща изключително рядко, а в някои обекти липсва напълно. Магазините изобилстват от червени етикети за седмични промоции, които често надхвърлят 15-процентното намаление, но не осигуряват търсената от държавата дългосрочна предвидимост. Допълнителен недостатък на правителствената кошница е липсата на едни от най-търсените стоки – пресните плодове и зеленчуци. Според проучване, представено от „Кауфланд“, най-купуваните артикули от инициативата са кристалната захар, слънчогледовото олио и хлябът.

Въпреки слабото пазарно присъствие на кампанията, министърът на земеделието Пламен Абровски и депутати от управляващото мнозинство я отчитат като успешна. Те обвързват с нея успокояването на инфлацията, макар традиционно през лятото тя винаги да се забавя. Според данните на Националния статистически институт (НСИ) през юни инфлацията при хранителните продукти и безалкохолните напитки е намаляла с 1,9% спрямо май, а на годишна база е 2,4%. Общата инфлация в страната обаче остава 5,4%, тласкана нагоре от цените в транспорта, ресторантите и хотелите.

Край на лева по етикетите

От 9 август двойното обозначаване на цените окончателно остана в историята. Търговците вече не са задължени да изписват левовата равностойност до цената в евро. Според някои потребители тази промяна може да доведе до временно объркване при пресмятането на сметките в първите дни.

Строг контрол и глоби до 100 000 евро

Краят на двойните етикети не означава край на държавния мониторинг. Националната агенция за приходите (НАП) и Комисията за защита на потребителите (КЗП) ще продължат да следят за икономически необосновано вдигане на цените на основните храни.

Първоначално този контрол трябваше да приключи на 8 август 2026 година заедно с периода на двойно обозначаване. През юли обаче управляващите приеха промени в Закона за защита на потребителите, с които удължиха срока на проверките с още една година, мотивирайки се с нуждата от „балансиране на пазара“.

Глобите за търговци, които не могат да докажат обективни икономически фактори за повишаване на цените, бяха завишени. За физически лица санкциите са от 1000 до 10 000 евро, а за еднолични търговци и юридически лица достигат от 10 000 до 100 000 евро.

Срокът бе удължен и за големите търговски вериги с годишен оборот над 25 милиона евро, които са задължени всяка сутрин да подават продажните си цени в машинночетим формат към КЗП за публикуване в портала „Колко струва“. Търговците многократно са определяли ежедневното подаване на този огромен обем данни като сериозна административна тежест със спорен антиинфлационен ефект.

Формула за „справедлива стойност“

Държавата въвежда и още един инструмент за пазарен мониторинг – концепцията за „справедливи стойности“ на основни хранителни и нехранителни стоки. Тези референтни цени също ще бъдат публикувани в портала „Колко струва“, за да могат потребителите да ги сравняват с реалните цени на рафта.

Министерството на икономиката вече публикува проект на методика, по която ще се изчисляват тези стойности. В списъка попадат хляб, брашно, ориз, зрял фасул, свинско и пилешко месо, кренвирши, прясно и кисело мляко, краве сирене, яйца, слънчогледово олио, домати, краставици, картофи, ябълки, лимони, както и напитки и цигари. Общественото обсъждане на методиката ще продължи до 7 септември, като се очаква тя да влезе в сила от октомври.