Как червеният плод бори холестерола и болката

С настъпването на есента и месец септември из цяла България започва масовото зреене на шипката, дълбоко позната в народната медицина като „природна аптечка“. Според специализирани научни проучвания дребният червен плод е истинска витаминозна бомба, която облекчава болки в ставите, подобрява състоянието на сърцето и забавя стареенето на кожата. Въпреки категорично доказаните ползи обаче, медицинските специалисти предупреждават за специфики при нейното приготвяне и рискове при прекомерна консумация.

Богатство на витамини и правилно приготвяне

Шипката на практика представлява плодът на розата. Родът обхваща над 100 различни вида, като на родна територия най-разпространена е дивата обикновена шипка. Плодовете узряват напълно след опадането на цветовете от началото до средата на есента, като традиционно се смята, че стават по-сладки след първата слана.

Според официалните данни на Министерството на земеделието на САЩ едва две супени лъжици или около 16 грама диви шипки съдържат 26 калории, 6 грама въглехидрати и 4 грама фибри. Това минимално количество доставя на организма впечатляващите 76 процента от дневната нужда от витамин С. Плодът осигурява още витамин Е, витамин А и витамин В5. Характерният червено-оранжев цвят се дължи на ликопена и бета-каротина – пигменти, които са ключови за здравето на кожата и очите.

Съдържанието на полезните вещества обаче зависи изключително много от начина на обработка. Продължителното варене драстично унищожава витамин С. Изследване, публикувано в научното издание Antioxidants, подчертава, че оранжевите, не напълно узрели плодове крият най-много витамин С и Е, докато късно набраните тъмночервени шипки изобилстват от каротеноиди. Точно заради това експертите съветват плодът да се запарва, а не да се подлага на продължителна термична обработка.

Ефект върху ставите и състоянието на кожата

Остеоартритът е заболяване, засягащо около 10 процента от мъжете и 13 процента от жените над 60-годишна възраст. То представлява постепенно износване на хрущяла, предизвикващо болка и скованост. Мащабен мета-анализ в списанието Osteoarthritis and Cartilage, обединяващ три рандомизирани проучвания с близо 300 пациенти, показва, че хората, приемащи прах от шипка, имат два пъти по-висок шанс да усетят облекчение на болката в сравнение с плацебо групите. Учените все пак отбелязват нуждата от по-дълги независими изследвания.

По отношение на кожата, шипковото масло показва обещаващи резултати в поддържането на защитната кожна бариера благодарение на полиненаситените мазнини в семките. Двойносляпо клинично проучване проследява доброволци между 35 и 65 години, при които след осемседмичен прием на шипков прах се наблюдава видимо намаляване на бръчките около очите и значително подобряване на еластичността.

Ползи за сърцето и скрити рискове

Изследователи от Лундския университет в Швеция са провели тестове сред пациенти със затлъстяване. Установено е, че след шест седмици ежедневна консумация на напитка с 40 грама шипков прах, систоличното кръвно налягане на участниците спада с 3,4 процента, а нивата на „лошия“ холестерол падат с 6 процента. Японско проучване пък регистрира редукция на коремните мазнини след тримесечен прием на специализиран екстракт. Медиците обаче изрично уточняват, че тези мощни ефекти се постигат с концентрирани екстракти и не могат да се очакват само от изпиването на чаша домашен чай.

Въпреки огромните си ползи, шипката не е напълно безопасна за всеки. Предозирането с витамин С може да доведе до стомашно разстройство, киселини и гадене. Специалистите алармират, че прекомерният прием на плода е противопоказен при хора с повтарящи се камъни в бъбреците, сърповидноклетъчна анемия и хемохроматоза – специфично състояние, при което организмът натрупва излишни количества желязо.