Изчезването на пчелите свива добивите от плодове и зеленчуци
- Редактор: Диляна Маринова
- Коментари: 0

До 70% стигна зимната смъртност на пчелите в Русенско
Популациите на земните пчели в България намаляват с тревожни темпове под натиска на климатичните промени, екстремното време и пестицидите, което поставя под пряк риск както дивите екосистеми, така и производството на основни храни в страната. Това посочва агрономът и председател на Българската асоциация по биологична растителна защита Роман Рачков в анализ за научната платформа "Климатека". Проблемът вече удря тежко родното земеделие и пчеларство, като в отделни райони на страната загубите на пчелни семейства достигат критичните между 80 и 100 процента.
За разлика от медоносните пчели, които живеят в големи колонии, техните по-едри и космати родственици от рода на земните пчели образуват по-малки семейства, но са сред най-ефективните опрашители в умерения климатичен пояс. Те владеят специфично вибрационно опрашване - жужене с определена честота, което буквално изтръсква полена от прашниците на цветовете. Това ги прави незаменими за реколтата от домати, чушки, патладжани, ягоди и боровинки.
Удар за земеделието и празни градини
В световен мащаб икономическата стойност на опрашването от насекоми се изчислява на над 150 милиарда евро годишно, като земните пчели носят съществен дял при културите с висока добавена стойност. В България намаляването им вече води до по-слабо опрашване и до по-малки и деформирани плодове.
Кризата се усеща остро и в овощарството при черешите, ябълките и прасковите. Земеделските производители у нас отчитат между 50 и 70 процента по-ниски добиви при овощните култури заради комбинацията от късни пролетни слани и липсата на достатъчно опрашители в краткия прозорец на цъфтеж. През 2025 година в някои райони на страната реколтата от череши дори беше отчетена от стопаните като "абсолютно нулева". Според експертния анализ, ако спадът на насекомите продължи, фермерите ще бъдат принудени да изоставят зависимите от опрашване плодове и зеленчуци и да преминат към зърнени култури, което ще промени трайно хранителния баланс и поминъка в цели региони.
Отстъплението на опрашителите променя и дивата природа по ефекта на доминото. Когато дивите цветя останат неопрашени, те дават по-малко семена и постепенно отстъпват място на растения, размножаващи се чрез вятъра или вегетативно, което лишава от прехрана редица горски животни и птици.
Планинският капан и гладните царици
В България и Източна Европа най-разпространени са два външно почти неразличими вида, чиито тайни учените разкриват едва чрез генетичен анализ през последните години. Съвместно проучване в България и Румъния от 2020 година показва, че те се разделят ясно според надморската височина. Обикновената земна пчела е адаптивен генералист - тя понася по-високи температури, чувства се добре в градски паркове, низини и обработваеми земи и вероятно ще разшири територията си.
Нейният двойник - планинската земна пчела, обаче е тясно специализиран вид, зависим от хладните и влажни гори на Стара планина, Рила, Пирин и Родопите. Със затоплянето на климата тя може да търси спасение само в една посока - нагоре към върховете. Тъй като планината има естествен предел, нейните местообитания се свиват, а изолираните популации са изправени пред реален риск от локално изчезване при горски пожари или болести.
Истинският климатичен капан за тези насекоми е непостоянството на сезоните. Топлите зимни дни през януари и февруари подлъгват оцелелите от есента царици да се събудят преждевременно от зимен сън, когато все още няма разцъфнали медоносни растения. Дори да оцелеят до пролетта, честите късни слани през април и май попарват цветовете и оставят цариците да загинат от глад, преди да са основали нова колония. Недохранването води до по-малко и по-слаби работнички, по-ниско генетично разнообразие и по-малко нови царици в края на цикъла.
През лятото оцелелите семейства се сблъскват с другата крайност - продължителни засушавания от четири до шест месеца, които превръщат цветните ливади в сухи пустини. Тъй като земните пчели имат къси езичета и разчитат на плитки цветове като детелина и глухарче, те остават без нектар точно в пика на размножаването си. В същото време проливните порои и градушките наводняват подземните им гнезда, изградени в стари дупки от гризачи и под камъни.
Химически натиск и висока смъртност в Русенско
Климатичният стрес действа в комбинация с агресивната химия в селското стопанство, превръщайки средата в "смъртоносен коктейл" за насекомите. Седемгодишно проучване на биолози от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" установява над 35 различни токсични пестицида в проби от мъртви пчели. При отслабен от глад и жега имунитет дори ниските дози химикали увреждат клетките на насекомите необратимо. Тревожен факт е, че в проби от мед и зимна храна за пчели все още се открива активното вещество хлорпирифос, което е забранено в Европейския съюз още от 2019 година - индикация за бавно разграждане в природата или за нерегламентиран внос и употреба.
Картината на загубите в страната вече има измеренията на хронична криза. В Северна България и конкретно в област Русе отчетената зимна смъртност при пчелните семейства през 2025 година достига между 50 и 70 процента, като местните пчелари алармират, че традиционното зимно подхранване вече не помага.
Още по-тежка е ситуацията в Южна България, където в област Ямбол в отделни пчелини загиват от 80 до 100 процента от семействата вследствие на по-топлото време и интензивното пръскане. Изследване от 2025 година в района на Ихтиманска Средна гора допълва тези наблюдения, отчитайки рязък спад на земните пчели край обработваемите ниви за сметка на запазената им активност навътре в дивите гори. Натрупването на токсини и стрес променя мастното тяло и хемолимфата на ларвите, в резултат на което се излюпват деформирани пчели със слаб имунитет, беззащитни срещу паразити.
Решенията за спасяване на опрашителите
Пчеларските организации вече настояват за спешна държавна подкрепа, а според Роман Рачков изходът изисква цялостна Национална стратегия за защита на опрашителите. Тя трябва да наложи строг контрол върху пръсканията и нелегалния внос на забранени препарати, работеща система за ранно предупреждение на пчеларите и преход към биологична растителна защита.
Сред ключовите мерки на терен е запазването на живи плетове, горски пояси и цветни буферни ивици с местна растителност около земеделските блокове, които да дават подслон и паша през целия сезон. Помощ могат да окажат и самите граждани в своите дворове и градини - чрез засаждане на медоносни местни цветя, оставяне на неокосени зелени кътчета и отказ от употребата на домашни пестициди.























