Владимир Чуков: Арабската дипломация измества американската
- Редактор: Диляна Маринова
- Коментари: 0

Напрежението в Черно море застрашава целия български внос
Арабската дипломация постепенно заема водещото място на Съединените щати като посредник в големите международни конфликти, докато Черно море се превръща в арена на икономическа война с преки рискове за българския внос, цените и туризма. Това коментира арабистът проф. Владимир Чуков в студиото на предаването „120 минути“ по bTV тази неделя, анализирайки променящия се световен баланс след тристранната среща в китайския град Шънджън, вътрешните колебания във Вашингтон и координацията между Русия и Иран срещу търговското корабоплаване.
Митът за нова Ялта в Шънджън
Сравненията между проведената на 19 ноември в Шънджън първа тристранна среща на президентите на САЩ, Китай и Русия и историческата Ялтенска конференция пренебрегват огромната разлика в реалната тежест на участниците, посочи проф. Владимир Чуков. Трите велики сили в Ялта са разполагали с несравнимо по-голяма икономическа и военна мощ — техният дял от световния брутен вътрешен продукт е надхвърлял 50%, докато участниците на форума в Шънджън формират около 35% от глобалната икономика. Отстъплението личи ясно и при конвенционалните въоръжени сили: без отчитане на ядрените арсенали съотношението е спаднало от приблизително 85% тогава до около 50% днес.
Според анализатора китайският домакин Си Дзинпин е успял да наложи водещата си роля по време на разговорите в кулоарите на форума за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество, поставяйки останалите лидери по-скоро в позицията на партньори, отколкото на равностойни геополитически играчи. Именно опитите за договаряне зад гърба на Стария континент предизвикаха остри реакции от германския канцлер Фридрих Мерц, френския президент Еманюел Макрон, италианския премиер Джорджа Мелони и председателя на Европейския съвет Антониу Коща, които категорично отхвърлиха възможността за решения без участието на Европа и Украйна.
„Сянката на Ялта е нещо, от което ние, европейците, бяхме много силно потърпевши. Ние бяхме 50 години разделени. Това нещо няма как да бъде допуснато“, коментира арабистът.
По думите му визитата на Доналд Тръмп в Китай представлява опит да се компенсират сериозните вътрешнополитически затруднения в САЩ след междинните избори за Конгрес в началото на ноември. Американският президент вече не демонстрира предишната си увереност, а кризата около Иран допълнително стеснява полето му за маневриране — първоначално Тръмп призоваваше за изчакване до междинния вот, а впоследствие започна да отлага евентуалните следващи стъпки за след Нова година. От своя страна руският държавен глава Владимир Путин се очертава като големия губещ във войната в Украйна и не притежава ресурса да изгради нова архитектура на сигурността, нито да реализира появилите се още след изборите в САЩ през 2016 година амбиции на Москва за връщане на старите сфери на влияние в Източна Европа.
Арабските посредници и правото на силата
Докато десетилетия наред американската дипломация беше без алтернатива в Близкия изток, днес вакуумът се запълва от държави като Обединените арабски емирства, Катар, Оман и Саудитска Арабия. Проф. Владимир Чуков отбеляза, че арабските столици вече са се утвърдили като незаменими посредници не само в регионалните кризи, но и в преговорите между Киев и Москва, включително при сложните договорености за размяна на военнопленници във войната в Украйна.
Отстъплението на международните институции личи и в реториката на самия Вашингтон. Арабистът насочи вниманието към скорошната реч на американския държавен секретар Марко Рубио пред Националната конвенция на юристите от консервативното „Федералистко общество“ във Вашингтон по повод Международния наказателен съд, в която първият дипломат на САЩ цитира римския пълководец Помпей Велики с думите: „Не цитирайте законите пред мъжете с мечове“. Според проф. Чуков подобна заявка разкрива отношението на част от американската администрация към глобалните правни механизми и доказва как грубата сила все по-открито измества международното право.
Въпреки острата реторика експертът не прогнозира мащабна военна операция срещу Иран в близко бъдеще, макар отделни удари и високо напрежение в Персийския залив да остават напълно възможни. Основната спирачка пред пълномащабна кампания са вътрешните противоречия в Републиканската партия и разнобоят в екипа на Белия дом с поглед към президентската номинация през 2028 година. В този негласен сблъсък държавният секретар Марко Рубио защитава твърдия силов подход, докато вицепрезидентът Джей Ди Ванс целенасочено се дистанцира от военна намеса срещу Техеран.
Иранският модел в Черно море и рисковете за България
Ключов акцент в анализа на проф. Владимир Чуков е пряката тактическа и икономическа връзка между събитията в Ормузкия проток и Черно море. Според него Москва и Техеран активно обменят разузнавателни данни, военни технологии, тактически опит и въоръжение, превръщайки двете морски акватории в скачени съдове за оказване на икономически натиск.
„Оригиналът е Ормузкият проток. В Черно море е всъщност копието“, обобщи проф. Чуков.
Той поясни, че чрез заплахите за танкерите в Ормузкия проток Иран директно манипулира световните пазари на горива, като представител на иранския парламент открито е поставил за цел петролът да достигне цена от 110 щатски долара за барел. По абсолютно същата логика в Черно море Русия се опитва да прекъсне украинския морски коридор за износ на зърно, стоки и енергийни ресурси, при което в акваторията се оформя остро противопоставяне между украинския и руския маршрут.
Продължаващата дестабилизация на морските пътища крие преки негативни последици за България, предупреди анализаторът. След серията от атаки с морски и въздушни дронове срещу търговски плавателни съдове през последните седмици рисковете за корабоплаването застрашават целия внос на страната, създават предпоставки за допълнителен натиск върху вътрешните цени и носят сериозни заплахи за екологията и летния туризъм. В тази несигурна среда София трябва да търси тясна координация със съседните черноморски съюзници и най-вече с Румъния и Турция, които играят решаваща роля за сигурността на трафика по вода.
„Ние не трябва да си заравяме главата в пясъка, а да видим какво можем да направим“, призова арабистът.























