Двама стопани, които се опитват да съхранят забравените български храни и суровини.

Някои от тях дори вече са застрашени от изчезване.

Станка Георгиева е потомствен свиневъд, предава NOVA. Отглежда източнобалкански свине. Наследява ги от баща си. Въпреки че завършва икономика и работи като счетоводител, рано разбира, че мястото й не е при сметките.

Наричат я „царица на лютеницата". В продължение на три години Софка Митрева печели приза на фестивала в Куртово Конаре. Благодарение на нея селото станало известно като "Меката на лютеницата."

Въпреки трудностите, с които и двете жени се сблъскват всеки ден това, което правят не просто осигурява хляба им, а им носи удоволствие.

Института по биоразнообразие и екосистемни изследвия при БАН се грижи за опазването на биоразнообразието у нас. А заедно с движението "Слоуфуд" от два месеца работят и по общ проект - да популяризират малките производители и качествата на домашно приготвената храна. Това може да ограничи и климатичните промени.

„Когато говорим за храна, връзката с климатичните промени е пряка. Индустриалното производства на храна е един от основните замърсители”, заяви доцентът от БАНС Десислава Димитрова.

Запознаваме се и с Емилия Шушарова, която е секретар в читалището в Куртово Конаре. Казва, че селото им е с принос в стопанскта история на България заради култивирането на уникални сортове.

„Тук са отгледани първите ранни домати, тук е създадена първата фабрика за червен пипер в България, дори първите райски ябълки са отгледани в двореца "Кричим", разказа тя.

Като любители на на флората и фауната цар Фердинанд, а след това и цар Барис III често гостуват в селото и поддържат стопанство в двореца. Царските агрономи успяват да отгледат първата райска ябълка, внасят семето на розовия домат от Австро-Унгария, а докато експериментират, култивират и два нови вида праскови.

Когато през последните години чужди сортове завладяват пазара обаче, в Куртово Конаре решават да се намесят. За да възродят местния поминик, правят фестивал на чушката, домата и традиционните храни. Предизвикват небивал инетерес. Дори у младите.

За да увеличим броя на малките производители днес обаче, ще трябва още време, смятат експертите.