Наскоро публикувах материал за препоръките за хранене при деца и тийнеджъри с цел намаляване на риска от наднормено тегло и затлъстяване. Говорейки с родители по тази тема, фразата „невъзможно“, беше употребена най-вече за времето, което се препоръчва за прекарване пред таблетите и телефоните.

Половин час?!  Само половин час детето да е онлайн?! 

Иначе оптимистични родители просто не си представяха как биха могли да вземат телефона от детето си без прилагане на груба сила, водно оръдие и други методи, които са по-характерни за жандармерията, отколкото за средностатистическо семейство в категорията „добро“, пише Детелина Стаменова в своя блог. 

Лошата новина: това е лоша новина.

Родителите потъваме и се проваляме в битката за мозъците на децата си и постепенно им даваме наркотик, който самите ние употребяваме, нещо като алкохола преди Сухия режим или цигарите през 50-те. Социалните медии и смарт устройствата са едно от най-интересните и променящи открития на последните 30 години, но за съжаление са и едно от най-опасните, защото дизайна им води до пристрастяване, а светлината от тях стимулира повече от колкото ни е нужно. На първо място (както се казва и в документалния филм по Netflix The Social Dilemma) проблемът е, че те ни „закачат“ за едно от първичните ни, животоспасяващи действия – присъствието в група – то е именно онова, заради което сме оцелели като вид – племето, семейството, рода…

И когато сме закачени да принадлежим, когато определим своето племе, постепенно започваме да влизаме в заблуди…

Една от най-големите разлики в живота на настоящите тийнейджъри, в сравнение с предишните поколения, е, че те прекарват много по-малко време в лични, офлайн отношения с връстниците си и повече време са заедно онлайн, главно чрез социалните медии. Проблемът? Проучванията са установили категорично депресията и времето, прекарано във Facebook от юноши, са пряко свързани. По-важното е, че симптомите на голяма депресия са открити сред онези, които прекарват по-голямата част от времето си в онлайн дейности. Друго проучване оценява половите различия в асоциациите между употребата на социални медии и психичното здраве и се установява, че жените са по-пристрастени към социалните медии в сравнение с мъжете…

Дори да знаете, че снимките на почти всички са манипулирани (по-голямата час от телефоните имат не само филтри, но и начини за удължаване на лице, филтър за тен и т.н.), което води до огромна несигурност за външния вид. Допреди десетина години малцина можеха да си позволят професионален ретуш на снимките и просто се снимаха отдалеч, докато сега всяко момиче може с достатъчно време и обикновен телефон да намери точната поза и ъгъл да изглежда добре по “новите стандарти”.

И момчетата не са пожалени. Само Алиша Кийс продължава да протестира, показвайки се по кожа, без фон дьо тен, но май няма кой да я забележи.

Изобщо какво правят „другите“ стана достъпна и в конвертируема валута – вече не само звездите, но и непознатите стават звезди на деня – но и кой уважаващ себе си инфлуенсър или обикновен човек би сложил снимка, на която личи, че днес е ужасно тъп ден, в който хич не му се става от леглото; чувства се като банкнота от 2 лв (вече изтеглени от обръщение и превърнати в монети, износени и смачкани). И така в края на деня повечето от нас са видели толкова красиви, усмихнати лица, стегнати и енергични тела, че нищо друго не остава на мнозина, освен да си мислят, че са пълен провал и затова поне една усмихната снимка (кой да знае, че е от немайкъде) се пуска, с филтър и т.н. Има изключения, разбира се – някои  перманентно кисели публични фигури.

И така отиваме към невидимия с просто, невъоръжено око

Проблем 1

Когато хората не се гледат очи в очи с други хора, това води до нарастване на психичните проблеми и това води до тревожност и депресия. Има данни за това. В последните 10 години има само едно изследване (от 2012та), което не прави връзка между ползването на социалните медии и депресията – и то е сериозно атакувано за използваните в него инструменти.

Проблем 2

Ако човек твърде много се занимава с външния си вид, пропуска факта, че от него не зависи въртенето на Земята и си отглежда нездравословен нарцисизъм, от който се развалят отношенията му с другите хора. Когато повечето време се използва за създаване на образ на живота онлайн, това буквално краде от времето, в което човек реално прави нещо (дори да е например гледане на филм) или просто да мисли.

Доброто старо мислене, мечтаене и планиране, са в някаква степен загубени сякаш за мнозина в преследването на следващото нещо, което трябва да се направи, следващата снимка, която трябва да се направи, по калъпа на инфлуенсърите, а именно мисленето е онова, което помага на човек да израстне като личност, сам за себе си, без това да може да се види в снимка, но се усеща в ежедневието като самочувствие и по-добра самооценка.

Проблем 3

Сравняването с живота на околните е нездравословно занимание (дори самоубийствено).  Едно проучване разглежда механизма на сравнение при постовете на други хора и установава, че човек си прави всеки път оценка дали е по-добре или по-зле от тях. Оказва се, че и двата вида сравнения карат хората да се чувстват по-зле, което е изненадващо, тъй като в реалния живот само сравненията нагоре (усещането, че друг човек го има по-добре от вас) кара хората да се чувстват зле. Но в света на социалните мрежи изглежда, че всякакъв вид сравнение е свързан със симптомите на депресия. Цикълът изглежда така – колкото повече гледаме социалните мрежи, толкова по-често се сравняваме с другите и тъй като каквото и да видим, това не ни прави щастливи от една страна, а от друга – самите медии ни пристрастяват да скролваме и скролваме, ние не можем да се откачим от собствената си депресия, която се развива там. Естествено, производителите на оръжие не може да бъдат обвинявани в убийство. Но и друго е важно – не носете оръжие, ако сте в лошо настроение (т.е. не стойте твърде много или изобщо, ако ви е зле) или просто не стойте със заредени муниции (не следете хора толкова, колкото медии).

Проблем 4

Самочувствието е важен фактор за психичното здраве и ако то е ниско, това води до сриването на качеството на живот. Ако човек забележи, че непрекъснатото сравнение с другите, което е неминуемо при разглеждане на визуални социални медии като инстаграм и фейсбук, тогава е редно да мине на диета… към тях или поне към тези постове, които са токсични за него.

От друга страна социалните медии са много полезни, за научаване на новини и т.н., затова ограничаването на една част и поддържането на тази, която помага за по-добър живот е може би, златната среда. Хората с високо ниво на самочувствие са по-малко склонни към това негативно въздействие на използването на социалните медии, а жените, които използват социалните медии по-често са склонни да имат по-високи нива на недоволство от тялото си, след престой в тях. В крайна сметка използването на социални медии може да окаже значително влияние върху появата на хранителни разстройства (Best, Manktelow, & Taylor, 2014; Woods, & Scott, 2016).

Проблем 5

Нарушена концентрация – друго нещо, нарушено от социалните медии, е процесът на изпълнение на домашните и други задачи, които изискват концентрация. Това само по себе си води до по-високи нива на стрес, прекъсване на процеса и от своя страна задачите отнемат повече време, което пък намалява свободното време, включително и за физическа активност.

Проблем 6

Недостиг на сън – някои от начините, по които използването на социалните медии влияят на настроението са косвени. Например, един от най-честите фактори, допринасящи за депресията при тийнейджърите, е липсата на достатъчно сън, което може да бъде причинено или изострено от социалните медии. Изследванията показват, че 60% от юношите гледат телефоните си през последния час преди сън, а светлина от електронните екрани вреди на качеството на съня. Пък и „само 5 мин да видя едно нещо“ се превръщат в час – по-точно час минус от нужния сън за добра почивка, което води до трудно фокусиране.

И какво тогава?

Проучване на Университета в Пенсилвания от 2018 г. установява, че намаляването на използването на социални медии до 30 минути на ден води до значително намаляване на нивата на тревожност, депресия, усещането за самота и проблеми със съня.

Ако забележите у себе си или близък симптоми на необяснима тревожност или депресия, освен всичко останало, което се случва през 2020, наблюдавайте дали не сте в (зло)употреба на социални медии и се опитайте да ги ограничите. Приложенията за премерване (понякога и вградени в телефоните) ще ви ориентират – за сведение – над 6 часа е недопустимо много. И тук начините за намаляване на стреса стават необичайно елементарни – приучаване телефона да бъде изключван за по-дълги периоди от време – мобилният интернет и телефона изцяло; махне на ненужните нотификации; въвеждане на лично правило проверката „какво става по света и у нас“ да бъде на поне 15 или 30 минути, още по-добре и на по-дълго; правило изобщо да не си гледате телефона, когато се срещате с някого на живо.

Защото какво имаме друго, освен настоящето, и ако то изтича с всеки безсмислен скрол, който води до негативни усещания, дали не е по-добре да вземем живота си, гиричките или книгите в ръце. Просто за разнообразие.