Биологичният часовник страда, рискът от инфаркт и затлъстяване се увеличава

В неделя, 26 октомври, България ще премине от лятно към зимно часово време. В 04:00 часа сутринта стрелките на часовниците ще се върнат с един час назад - към 03:00 часа. Макар че мнозина очакват с нетърпение "допълнителния" час сън, здравните експерти предупреждават, че смяната на времето крие сериозни здравни рискове.

Според специалистите есенният преход е по-лек в сравнение с пролетната смяна на часовото време, но далеч не е безобиден. Всяка промяна на времето, независимо дали е пролет или есен, нарушава биологичния часовник на човека - вродения механизъм, който регулира съня, концентрацията, настроението и хормоналния баланс.

Есенната промяна - по-мека, но не безвредна

Смяната, която предстои в неделя, въздейства по-малко на мъжете и по-изразено при жените, но като цяло много по-умерено от пролетната. Причината е, че "печелим" един светъл сутрешен час, а сутрешната светлина е много по-важна за биологичните и менталните процеси. Обаче няма гаранция, че всички ще се възползват от повечето сън - много хора неволно ще запазят летния стереотип и ще се будят по-рано.

Пролетната промяна, която "краде" един час сън, е свързана с краткосрочни пикове на пътнотранспортни произшествия, безсъние и повече инфаркти. Есенното връщане на часовника се ограничава до нарушаване на ежедневните навици, което води до лек стрес в режима на домакинствата.

Дългосрочни здравни рискове

В дългосрочен план както пролетната, така и есенната промяна на часовото време носят сериозни и трайни рискове. Изследване на екип от Stanford Medicine, публикувано през септември 2025 година в Proceedings of the National Academy of Sciences, установи по-високи нива на затлъстяване и мозъчни инсулти при двете промени на времето.

Учените от Stanford Medicine изследваха данни от над 300 милиона американци и моделираха три различни времеви политики - постоянно стандартно време, постоянно лятно време и двукратна годишна смяна. Резултатите показват, че ако САЩ се придържат към стандартното астрономическо време, биха могли да се предотвратят около 300 000 случая на мозъчен инсулт годишно, а 2.6 милиона души не биха се поддали на затлъстяване.

"Установихме, че оставането на стандартно време или на лятно време е определено по-добро от сменянето два пъти годишно", заяви доктор Джейми Зайтцер, професор по психиатрия и поведенчески науки в Stanford Medicine и водещ автор на изследването.

Съня - критичен фактор

Особен риск при промяната на часовото време е влиянието върху съня - един от най-важните, но и най-пренебрегвани аспекти на човешкото здраве. Макар че телата могат да се справят с някои размествания на часовете за сън, за здравето в дългосрочен план е важно да се сведат часовите колебания до минимум.

Заблудата, че можем "да си отспим" през уикенда, е опасна - загубата на сън не се компенсира. Според проучване, публикувано в Journal of Epidemiology & Community Health през ноември 2024 година, при хора с нередовни цикли на сън и будно състояние рискът от сериозни сърдечносъдови заболявания като инфаркти и инсулти е с 26% по-висок, дори да спазват препоръчителната доза от 7 до 9 часа нощен сън.

Изследването анализира данни от над 72 000 участници на възраст между 40 и 79 години от UK Biobank. Всички носиха тракери за активност седем дни, за да се изчисли индексът на регулярност на съня. Резултатите показват, че хората с най-нередовни режими на сън имат 26% по-висок риск от сърдечна недостатъчност, инфаркт, инсулт или свързани проблеми, дори когато получават препоръчителното количество сън.

Европа все още без решение

Европейският съюз още през 2018 година предложи да прекрати сезонните промени на часовника и Европейският парламент подкрепи инициативата. До момента обаче страните в блока не успяха да се споразумеят дали да приемат постоянно лятно или зимно часово време. Схемата за смяна на времето продължава да се използва почти навсякъде в Европа, Северна Америка и части от Африка и Азия, защото преимуществата за икономиката са налице.

Според законодателите обаче трябва да се съобразят с неоспоримия факт, че тези икономически резултати са плод на издържливостта и здравето на хората. Държави като Русия и Турция вече прекратиха тази практика, избирайки съответно постоянно зимно и постоянно лятно време.