Какви са "шмекериите", които трудовото законодателство не позволява

Правото на платен годишен отпуск е гарантирано от Кодекса на труда за всеки работещ в България. За да се възползва от това право обаче, служителят трябва да е придобил най-малко 4 месеца трудов стаж, като няма значение дали е при един или при няколко работодатели.

Начинът на изчисляване на полагаемия отпуск е строго регламентиран и следва проста формула: годишният отпуск (минимум 20 работни дни) се дели на 12 месеца. Така се получава месечната норма от 1.67 дни отпуск за всеки изработен месец.

"Ако решите да излезете в отпуск през февруари, ще имате право на 3 дни", посочва експерт от статията във "Фокус". Това изчисление следва формулата 1.67 дни на месец, натрупани за януари и февруари.

Същата формула се прилага и при служители с многогодишен стаж. Дори да имате 20-годишен трудов стаж, ако решите да ползвате отпуск през май 2025 г., ще имате право само на 8 дни (1.67 дни, умножени по 5 месеца).

Сметки без кръчмар

Системата за изчисление защитава работодателите от недобросъвестни служители, които биха опитали следната схема: вземат пълния си отпуск от 20 дни в началото на годината и след това напускат, без да са отработили полагаемото време.

Пример: Ако през февруари служител вземе пълните 20 дни отпуск, през март напусне и започне работа при нов работодател, той би могъл теоретично да получи отново право на отпуск за останалите 10 месеца от годината (16 дни при изчисление от 1.67 дни на месец).

Подобни "сметки без кръчмар" обаче не минават в практиката, тъй като счетоводителите следят стриктно балансите и при напускане се изчислява точно колко дни отпуск реално се полагат на служителя според отработените месеци.

Ако служител е използвал повече отпуск, отколкото му се полага според отработените месеци, разликата подлежи на възстановяване, обикновено чрез удържане от последната заплата.

Как се натрупва отпуск през годината

При постъпване на нова работа, ако 4-те месеца минимален стаж са разделени между две календарни години, служителят има право на платен годишен отпуск за първата година, пропорционален на трудовия му стаж през тази година.

За втората година на работа служителят придобива право на пълния размер на годишния отпуск – минимум 20 работни дни, освен ако трудовият договор или вътрешните правила на компанията не предвиждат по-голям размер.

Важно е да се знае, че при работа на непълно работно време, платеният отпуск се изчислява пропорционално на времето, признато за трудов стаж.