Магистратите отмениха спорната поправка в Кодекса на труда

Конституционният съд обяви за противоконституционна промяната, според която трудовият стаж при непълно работно време трябваше да се изчислява строго пропорционално на реално отработените часове, съобщават от пресцентъра на институцията. Окончателното решение от 20 октомври заличава текстовете, прокарани през Закона за държавния бюджет за 2026 година, и запазва досегашните права за стаж, платен отпуск и допълнително възнаграждение на хиляди българи, наети на четиричасов договор.

Какво губеха работещите на половин ден

Отменената разпоредба в член 355 от Кодекса на труда не беше приета като самостоятелен нормативен акт, а влезе през Преходните и заключителни разпоредби на тазгодишния държавен бюджет. Първоначалният план предвиждаше новата формула да заработи още през септември, но впоследствие народните представители отложиха старта ѝ за 1 януари 2027 година.

От 1986 година насам трудовото законодателство у нас признава един пълен ден трудов стаж на всеки служител, който е изработил поне половината от законоустановеното работно време за деня. Това означава, че при стандартна осемчасова смяна договорът за 4 часа осигурява пълен ден стаж. Бюджетната поправка премахваше този праг и въвеждаше изцяло пропорционално пресмятане.

Ако текстовете бяха останали в сила, една календарна година на четиричасов трудов договор щеше да носи едва шест месеца трудов стаж, а за натрупването на една година стаж щяха да са необходими две години реална работа на половин ден. Промяната удряше пряко и по свързаните със стажа трудови права – допълнителното възнаграждение за прослужено време и професионален опит, редица обезщетения по Кодекса на труда, както и платения годишен отпуск, който за работещите на 4 часа щеше да се стопи от 20 на 10 работни дни. Тогава управляващите мотивираха мярката с опит за пресичане на сивия сектор и порочната практика служители да се трудят на пълен ден, но да се водят официално на договори за 4 или 6 часа.

Острата реакция на синдикатите

Още в края на юли от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) призоваха омбудсмана Велислава Делчева да сезира Конституционния съд веднага след обнародването на бюджетния закон, като настояха за отмяна както на новите правила за стажа, така и на замразяването на механизма за определяне на минималната работна заплата.

Синдикалистите категорично отхвърлиха тезата, че промяната е просто техническа корекция. Според позицията на КНСБ това представлява "фундаментална смяна на философията на трудовия стаж", която засяга пряко доходите и правата на стотици хиляди граждани и не може да се приема без отделен законопроект, предварителна оценка на въздействието, обществено обсъждане и реален диалог със социалните партньори.

От конфедерацията предупредиха, че новата мярка ощетява най-силно уязвимите групи на пазара на труда – родителите на малки деца, хората с трайни увреждания, работещите, които се грижат за болни близки, както и студентите и възрастните работници. Експертите на синдиката посочиха и сериозни практически пробойни в закона, сред които пълната неяснота как ще се изчислява времето при работа по повече от един трудов договор или при ползване на болнични и отпуски. В сигнала си до обществения защитник от КНСБ припомниха и предходно решение на Конституционния съд от 2020 година, което забранява през закона за бюджета да се прокарват трайни изменения в други закони, ако те не са пряко свързани с изпълнението на финансовата рамка.

Аргументите на омбудсмана и опозицията

В началото на август омбудсманът Велислава Делчева внесе официално искане в Конституционния съд, определяйки поправката като най-съществената намеса в режима на трудовия стаж от самото приемане на Кодекса на труда. Общественият защитник подчерта, че казусът далеч надхвърля обикновеното счетоводно отчитане на часове, тъй като забавя натрупването на стаж, орязва отпуски, добавки и обезщетения и блокира достъпа на хората до длъжности, за които законът изисква определен професионален опит. По думите на Делчева държавата не трябва да наказва всички коректно работещи на непълно работно време в опитите си да ограничи фиктивните договори.

Паралелно с омбудсмана, жалба в съда внесоха и народни представители от опозиционните парламентарни групи на ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната". Депутатите от двете формации се опитаха да спрат промените в Кодекса на труда още между двете четения в ресорната бюджетна комисия, но мнозинството отхвърли предложенията им. Конституционният съд обедини двете искания в едно общо дело.

Защо съдът отмени текстовете

Основният мотив на конституционните съдии за отмяната е, че изменението в член 355 от Кодекса на труда няма пряка връзка с приходите и разходите в държавния бюджет за 2026 година и съответно не може да се приема през преходните му разпоредби. Магистратите отчитат, че заявената от вносителите цел за събиране на повече приходи от данъци и осигуровки принципно има отношение към публичните финанси. След като обаче парламентът сам е отложил влизането на правилата в сила за 1 януари 2027 година, те по никакъв начин не могат да повлияят на изпълнението на бюджета за текущата 2026 година.

Решението по текстовете за трудовия стаж е подписано с особени мнения от четирима конституционни съдии – Атанас Семов, Янаки Стоилов, Сашо Пенов и Невин Фети, чиито мотиви предстои да бъдат публикувани допълнително на страницата на съда.

С произнасянето на магистратите се възстановява старият ред и всяка отработена поне половин смяна продължава да се зачита за пълен ден трудов стаж, а основният платен отпуск при четиричасов договор остава 20 работни дни. Въпреки това решението на Конституционния съд санкционира единствено порочния процедурен начин на прокарване на мярката през бюджета, без да налага обща забрана подобна промяна да бъде внесена отново по стандартния законодателен ред чрез отделен законопроект за изменение на Кодекса на труда.