В това време хората са спазвали редица забрани, за да се предпазят от нечистите сили, които витаели в този период

Коледа е семеен празник, родов празник. Събирането на всички членове на общността е било задължително още от Бъдни вечер. Това е периодът, наричан Малка Коледа в българската традиция и от нея започва подготовката за самото Рождество Христово.

След богатата празничност на Бъдни вечер, следва честването на (Голяма) Коледа, обясни пред БНР Росица Балтаджиева от Националния етнографски музей. Празникът съвпада със зимното слънцестоене и предците ни са го свързвали със смяната на годишните времена.

Навсякъде Коледа се празнува 3 дни. На Стефановден (27 декември) в Софийско е имало практика коледарите да изнасят виното, което се събрали и да черпят всички в селото.

На Коледа не се работи, а рано сутрин хората отивали на църква, а след това – на общоселското хоро.

След постите на празничната трапеза намира място свинското месо.

След Коледа започват 12 т.нар. мръсни дни, наричано още караконджови. В това време хората са спазвали редица забрани, за да се предпазят от нечистите сили, които витаели в този период.