Земеделците отчитат добри резултати, но крайният продукт поскъпва

Въпреки рекордната реколта от слънчоглед в страната през тази стопанска година, цената на слънчогледовото олио в търговската мрежа се покачва спрямо миналата есен, съобщават от БНТ.

Земеделските производители в Добруджа и района на Полски Тръмбеш отчитат високи добиви, но драстично увеличените разходи за торове, горива и услуги стопяват потенциалната им печалба.

Високи разходи "изяждат" печалбата

Добрата реколта, подпомогната от есенните и пролетните валежи, не носи успокоение за бранша. Изкупната цена на суровината остава близка до нивата от миналата година, което принуждава производителите да търсят труден финансов баланс.

„Има инвестиции и в машини, и като цяло и в труда на хората. Оттам имаме да покриваме и загуби и всъщност би било добре слънчогледът да има един среден добив над 300 килограма. И с цена от 500 - 550 евро, специално при тази култура, би било доста добре“, коментира зърнопроизводителят Недялко Статев.

Неговият колега Димитър Димитров подчертава нелогичното разминаване между суровина и краен продукт: „Финалният резултат е мазоли по ръцете, но финансовите резултати са малки. Цената, на която ние продаваме слънчогледа, е същата, но цената на олиото е по-висока. Това буди недоумение в нас – начинът на изчисление, по който се получава тази цена.“

Олиото поскъпва на едро и дребно

Данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата потвърждават притесненията. Литър олио на едро в момента струва 1,76 евро, което е с 10 цента по-скъпо спрямо същия период на предходната година. Така крайният потребител понася тежестта на поскъпването, независимо от изобилието на суровина по родните полета.

Според граждани основният продукт вече натоварва осезаемо семейния бюджет: „Стана лукс – да. Да си купиш нещо, да имаш в запас за няколко дни и по-напред.“ Други допълват скептично: „Производителите ще казват, че евтино го дават, хората, които купуват, ще казват, че е скъпо.“

Риск за родното производство

Браншът предупреждава за пореден пазарен парадокс – съществува реална опасност качественият български слънчоглед да бъде изнесен масово, след което преработвателните предприятия да внасят суровина от чужбина.

Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите и член на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите, припомня подобна ситуация: „Това го преживяхме в началото на 2026 година. Влезе аржентински слънчоглед, излезе български, абсолютно същите количества. Търговия има, въпрос на активност от страна на преработватели и търговци, стоката е по складовете ни.“

За момента дългата верига от производствени разходи и търговски решения не дава гаранция, че пълните хамбари ще донесат по-евтино олио за домакинствата.