Частичното скриване на Слънцето през август ще бъде видимо само от Северозапада и изключително ниско над хоризонта

Две затъмнения – едно слънчево и едно лунно, ще бъдат видими от територията на страната през настоящата 2026 година, но наблюдението на едното от тях ще бъде истинско предизвикателство. Това става ясно от астрономическия календар, представен от физика Пенчо Маркишки от Института по астрономия към БАН.

Предизвикателството на 12 август

Въпреки че астрономическите разчети предвиждат слънчево затъмнение на 12 август, любителите на небесните спектакли трябва да имат реалистични очаквания. Явлението ще може да се наблюдава частично само от най-северозападните райони на България.

"За Видин то ще започне в 20:27 часа, когато Слънцето ще бъде на височина едва 1 градус и 19 минути над западния хоризонт", пояснява Маркишки, цитиран от БТА.

Това означава, че за да видят феномена, наблюдателите трябва да разполагат с идеално чист хоризонт на запад, без сгради, дървета или възвишения. Явлението ще трае кратко и ще приключи със залеза на Слънцето минути по-късно. За останалата част от страната, включително Русе и Източна България, затъмнението няма да бъде видимо.

Лунният спектакъл и "супер Луните"

По-достъпно за масовия наблюдател ще бъде частичното лунно затъмнение на 28 август. Рано сутринта от България ще може да се проследи началото на явлението до момента, в който Луната залезе.

Годината ще предложи и няколко "супер Луни" – моменти, когато естественият ни спътник е максимално близо до Земята (в перигей). Въпреки че новолунията през май и юни попадат в тази категория, те няма да са видими. Най-впечатляващата "супер Луна" ще грее в нощта преди Бъдни вечер – на 23 срещу 24 декември.

Любопитен календарен факт е наличието на "синя Луна" на 31 май. Терминът не означава промяна в цвета, а се използва, когато в рамките на един календарен месец настъпят две пълнолуния.

Идеални условия за "падащи звезди"

Добрата новина за романтиците и астрофотографите е свързана с метеорния поток Персеиди. През 2026 година условията за наблюдението му ще бъдат отлични. Пикът в нощта на 12 срещу 13 август съвпада с новолуние, което означава, че небето ще бъде тъмно и светлината на Луната няма да пречи.

"Високопланинска местност при ясно небе би предложила най-добри условия за наблюдения и тогава ще могат да се наброят около 90-100 метеора за час", съветва физикът.

В края на годината, на 14 декември, се очаква и пикът на потока Геминиди с над 120 метеора на час, като условията също ще бъдат благоприятни след залеза на Луната в 21:55 часа.

Парад на планетите

Любителите, разполагащи с оптична техника, ще могат да се насладят на "планетен парад" в края на февруари и началото на март. Тогава Меркурий, Венера, Сатурн и Нептун ще се подредят в съзвездията Водолей и Риби, макар че за Нептун ще е нужен бинокъл или телескоп. Втори подобен парад се очаква сутрините към края на април.

За българските полярници на остров Ливингстън в Антарктида годината ще предложи уникална гледка – пръстеновидно слънчево затъмнение на 17 февруари, което обаче няма да бъде видимо от Европа.